Тя никога нямаше да забрави сладката агония, която й донесе устата му, жадна да я има цялата, мръщеща се на всяко колебание и непризнаваща никакви прегради.
Междувременно ръката му трескаво ровеше из безкрайните дипли на полите й — досадно и сякаш безкрайно занимание. Прикована от набъбването на зърното си под езика му, тя все пак чу шумоленето на коприната, когато той затърси края на полата й. Знаеше какво търси, рееше се между сладкото усещане на устните му върху гърдата си и мъчителното очакване да отхвърли полите и да я намери най-после.
Още сатен… още… и още… После безкрайни дипли дантелено бельо се изпречиха на пътя му. Тя чакаше със затаен дъх. И най-после… най-после… най-после!… той я докосна.
— Значи не си дошла за това? — промърмори той, когато не намери гащи да му пречат.
Ръката му бе толкова гореща, че соковете на нейното желание сякаш зацвърчаха по нея. Той вкара един пръст и го извади мокър и лепкав. Друг тласък — този път с два пръста — и тя го обля. Тя се движеше така, че той да навлезе дълбоко, колкото позволяват пръстите му, забравила всичко на света освен жаждата да бъде изпълнена, разпъната, обладана от мъжа, когото тя…
— Много ме искаш, нали? — изръмжа той в ухото й, адски доволен от съвсем очевидния факт. Извади ръката си и я обърса о гърдата й, за да й покаже.
— Така ужасно те искам, че ще умра, ако не ме обладаеш!
Той облиза соковете й и изохка гърлено.
В това време полата й падна на пода. Мейс яростно изруга, хвана я за ръцете и я изправи на крака. Тя се олюля пред него, понесена от желанието, с невиждащи очи и суха уста. Той я блъсна към стената, тя залитна напред и се хвана с една ръка за дървените щори, с които бяха закрити прозорците. Притисна я с длан, докато се удари с гърди в стената. С другата ръка разкопча роклята й отзад. С някаква частица от съзнанието си, която още държеше буден здравия й разум, Саранда си спомни, че вратата не е заключена. В бързината, в желанието си той не се бе погрижил за уединението им. Всеки момент някой можеше да влезе.
Почуди се дали той няма да спре. Но когато роклята й падна на пода и ръката му отново се плъзна между краката й, тя разбра, че е късно. Който и да се отбиеше, щеше да ги види. И да искаше, тя вече не можеше да се спре.
— Измъкни се от тази рокля — заповяда той. Гласът му бе едно меко, топло дихание до ухото й.
Тя се подчини и той изрита роклята настрани. Сега тя стоеше с гръб към него, облечена само в един розов корсет. На краката й бяха останали чорапите и обувките.
— А сега разтвори крака за мен.
Тя се разкрачи.
— Още.
Направи го с буза, допряна до стената.
— Ето така — ласкаво каза той. Ръката му я изследваше изотзад. Зацелува я по голото рамо и по гърба. — Боже, та ти си по-хубава, отколкото си представях!
За първи път тя се усмихна, доволна от това, че е способна да събуди звяра у него.
— Защо не спреш да си представяш и не направиш нещо?
Тя полюля бедра, насърчавайки го да я обладае. Сега дишаше ускорено; дъхът изгаряше гърлото й.
— Какво искаш? — настоя той.
— Каквото ми обеща. Влез в мен и ме накарай да крещя.
Каза го, но не вярваше на думите си. Никой мъж до сега не я бе накарвал да загуби контрол и да закрещи на глас. Но той е най-големият любовник в Европа, все пак. Всички казват, карал е графини да крещят в Париж и баронеси — да падат на колене и да го молят в Мадрид. Може би… може би…
За момент дъхът му се смеси с нейния. Дишаше като състезател на старта.
Той я пусна. Чу се слабият шепот на дрехите му. Тя се вкопчи в стената, като че ли можеше да падне, ако направи едно движение. Чак върховете на пръстите й тръпнеха от очакване — също като преди акция. Не можеше да се отърве от представата за размерите му, нямаше търпение да се усети цялата изпълнена от мъж…
Той я сграбчи за бедрата, повдигна я и проникна в нея изотзад. Беше вече мокра. Той удари като шомпол и тя даже извика на глас. Разпери широко ръце, опря ги на стената и се наведе напред. Той я дръпна към себе си, хванал гърдите й с ръце, после отново я отблъсна, търсейки опора. Ръцете му мачкаха зърната й, докато я тласкаше и караше мощни спирали от желание да я пронизват; скоро вече усещаше само глада си за него.
В живота си не си бе представяла нещо толкова възхитително. Притискаше се към него, обгръщаше го, сякаш бе родена за този момент. Бе толкова съзвучна с всеки негов тласък, че нервите й и даже кръвта във вените й оживяваха в този ритъм. Той бе проникнал толкова дълбоко в нея — огромен, жаден и безогледен въпреки размерите си, — че контактът с него граничеше с изтезание. Но когато се изтегляше назад, й липсваше — нуждаеше се от мъчението и от последващото приятно облекчение, както от дъха си, прекъсван от всеки мощен тласък.