Тя е влюбена в човека, който я предаде. Така отчаяно влюбена, че не знае какво да прави.
Изправена бе пред дилема, която я принуждаваше да поставя под въпрос самото естество на съществуванието си. Какво значи за нея да е една Шъруин? Цял живот се бе разкъсвала между природата си и онова, което баща й искаше тя да бъде. Всички Шъруин по самата си природа бяха блъфьори от висша класа. За подземния свят това бе своего рода благородство; те бяха известни с него из цяла Англия — не само поради чувството си за стил, но и поради почтеността, с която въртяха занаята си. Не крадяха от хората, на които това можеше да навреди. Не мамеха никого освен онези, които се бяха награбили толкова много, че просто се налагаше Шъруин да поемат всякакъв риск с надеждата да им го върнат набързо. Но баща й бе постановил, че тя трябва да напусне редиците и да стане първата Шъруин, която прониква в уважаваното общество и се превръща в една от тях. Тя имаше да изпълни свещена мисия.
И какво излезе от нея? — Една глупачка, на която бе отказано тържеството на измамата. Пък и тя самата си го отказваше. Отказваше й се правото да бъде една Шъруин по рождение в замяна на издигането на семейството в по-висок ранг. Можеше да го направи тази нощ, като се омъжи за Уинстън. Основите бяха поставени. Трябваше само да влезе в онази черква и да каже „сбогом“ на досегашното си съществувание. Лошото беше, че за пръв път в живота си щеше да се изправи пред препятствие, за което баща й не я беше подготвил въпреки цялото си старание.
Искаше Мейс Блакууд повече от самия живот.
Но как можеше да го има? Освен факта, че се омъжваше за друг мъж, имаше други, по-важни съображения. Всеки път, когато отправяше поглед към него, се чудеше дали иска именно него или просто иска да спечели играта. Никога нямаше да може да му вярва. Никога нямаше да го докосне, без да си спомни какво бе направил брат му Ланс. Как причиненото й от него бе изпепелило живота й. Как още носеше раните от онази нощ, които не искаха да зараснат.
Фактът, че го искаше, бе предателство към всичко, което й беше скъпо. Към онази цел, която й бе помогнала да преживее ужасното време в Лондон след смъртта на родителите си. Към едничката мисъл, която я бе поддържала жива.
Да отмъсти на Блакууд.
Отмъщението бе на една ръка разстояние — само да събере смелост и да го изпълни. Личните чувства трябва да бъдат оставени настрана. Мисълта за отмъщението й помогна да си даде сметка, че чувствата й са такива, каквито той ги иска. След като я опустоши с любовта си, Мейс очаква тя така да се обърка, че денят на триумфа да бъде помрачен. Но как бе разбрал? Никой друг мъж не я бе вълнувал.
Но много естествено: бе разбрал, защото и той е хамелеон — също като нея. В отношението си с всеки човек той се превръщаше в онова, което се иска от него. Просто една роля. На него не можеш да се довериш, нито да му повярваш. Какво от това, че миналата нощ изглеждаше развълнуван — и изненадан — като нея от случилото се? Искал е тя да повярва. Искал е тя да се убеди, че никоя друга жена на този свят не е изкарвала на повърхността такива свирепи емоции. Че никоя лудетина не го е карала да се чувства в леглото толкова жив, толкова мощен, толкова ведър, колкото при сливане на телата, на мислите, на душите — с нея.
Искал е тя да повярва, защото това би му дало преимущество. И когато тя най-малко очаква, ще издърпа чергата изпод краката й и ще я остави с пръст в уста.
Най-лошото бе, че някаква малка част от нея все пак му вярваше. Вярваше му, защото след като утихна страстта — любовта, каквато не бе и сънувала, — той бе слисан и сякаш току-що събуден не по-малко от нея. Вярваше, че след това, което бяха преживели, той нямаше да я изостави. Че колкото и безумно да беше да го признае, взаимното отдаване си струваше риска.
Вярваше, че той ще се появи в черквата, ще прекъсне церемонията, ще я грабне в прегръдката си и дръзко ще я отнесе оттам.
Че той ще я спаси от собствената й лудост — да се омъжи за човек, когото не обича. За свой ужас бе разбрала, че е могла да го обича.
Това означаваше край на бащината й мечта. Но, понесена от вълните на новата си любов, тя не искаше да знае. Като съпруга на Уинстън би била уважавана. Но инстинктът й подсказваше, че с Мейс Блакууд би могла да осъществи най-скъпоценното от всичко — да намери себе си.
Съзнанието, че миналата нощ той може да я е измамил, че учудването му от появата й и от единението им може да е било само фасада, го правеше още по-желан. Перверзно желание, но Мейс толкова много приличаше на баща й, че да бъде с него бе нещо като връщане в отдавна загубения дом. Никой освен баща и на времето не бе способен да я надхитри. Никога и никой не е бил толкова добър в занаята. Ако я бе заблудил, Блакууд излизаше даже по-голям артист от баща й. А това повече я интригуваше, отколкото я ядосваше.