— Да имате още някоя камея? — каза той тихо, с много нисък глас. — Бих помогнал с радост на само девойче в беда.
Той се обърна към нея и сърцето й спря. Светлината се отрази на лицето му само за миг, преди да размаха клечката и да я угаси. Мигът стигна, за да разпознае Блакууд и да улови самодоволната му усмивка.
14
Сто въпроса нахлуха в съзнанието й, надвивайки паническия страх. Как я бе намерил? Какво прави тук? Знае ли, че го е видяла да бяга след убийството на двамата Ван Слайк? Дали не е дошъл, за да й затвори устата?
Ако е така, няма да си отиде жива оттук.
— Беше време, когато се радваше да ме видиш — каза той с оня шепот, от който по гърба й плъзваха тръпки. Винаги бе намирала гласа му непоносимо чувствен с този дълбок тембър, с изисканото произношение, с приглушения и интимен тон. Сега усети в него и нотка на заплаха, каквато не се бе проявявала до вечерта, когато я съблазни в кабинета си. Дочу ироничния му смях и видя червеното огънче на цигарата му да проблясва, когато смукна от нея.
То й напомни коя е. Не бе жена, която би позволила на любовника си да я изрита просто така. По някакъв начин Мейс бе успял да я победи в собствената й игра. Но не окончателно. Тя ще нагажда разума и рефлексите си към неговите всеки ден от седмицата. Трябва да мисли, и то веднага.
В съзнанието й оживяха картини отпреди малко: Бат поваля онзи хулиган в безсъзнание; господинът й дава петдесет долара. Тласната от инстинкта, тя повдигна поли, обърна се и хукна към улицата, от която бе дошла. Чуваше, че той е по петите й; дъските на тротоара се тресяха от тежките му стъпки. Тя огледа трескаво улицата и видя един мъж да върви в обратната посока на около стотина метра от нея. Точно това й трябваше. Извика му:
— Ей, господине! — Усети, че Блакууд се закова на място зад нея. Изтича към мъжа, когото бе измамила току-що, и му заговори подигравателно: — Току-що бяхте обран, господине! Няма никакъв брат, а камеята е фалшива. — Тя вдигна високо полата си; в гънките на фустата отдолу бяха забодени шест или седем подобни камеи. Подразни го: — Следващият път не бъдете толкова доверчив!
Засмя се грубо и направи движение като да си тръгне. Но господинът само за миг се оказа до нея, сграбчи я и яростно я разтърси, крещейки:
— Така ли? Сега ще видим кой ще се смее последен!
Той я повлече нанякъде; остави й време само колкото да погледне към своя преследвач и да изобрази на лицето си триумфиращ смях. Беше го изиграла; радостната тръпка от това заигра във вените й. Искаше й се да го попита: сега кой е самодоволен? Докато я влачеха далеч от погледа му, го видя да захвърля ядосано цигарата настрани.
Затворът се състоеше от килии с размери два на шест фута и шпионки; килиите бяха залостени от двете страни с метални резета. На втория етаж бе разположен полицейският съд.
Затворът бе претъпкан с груби, мръсни мъже, които ругаеха и ритаха решетките. Някои плюеха тютюнев сок из стаята. Каубоят, когото Бат бе „бизонирал“ одеве, още лежеше в безсъзнание на пода. Млад заместник шериф надзираваше тази сган иззад разхвърляното си бюро.
Стаята смърдеше на коне, уиски, пури, немити тела и на касапница. Повечето от тези хора не се бяха къпали след пътя, а тутакси се бяха гмурнали в удоволствията южно от Предела.
— Искам да говоря с началника — заяви господинът и блъсна Саранда вътре. При вида на жената шумът и плюенето секнаха и мъжете се втренчиха в нея, чудейки се дали не им се привижда в пиянския делириум.
— Няма го — каза заместникът и седна по-изправен на стола си.- И не знам къде е.
— Може би е чак в Лонг Бранч — рече прегракнало един каубой. Съседите му почнаха да се кикотят.
— Тогава доведете шерифа. Не ме интересува кой ще дойде. Просто докарайте някого тук. Ограбиха ме и искам правосъдие.
Изминаха няколко минути, докато заместникът се върне. Затова време господинът не пусна Саранда, а арестантите не спряха да я разглеждат. Никой не продума. Тя им беше благодарна за това. Стараеше се с всички сили да не покаже облекчението си. Даже и Блакууд да я последва тук, Бат никога няма да му позволи да я отведе. Сигурна беше.
Заместникът най-после се върна с Мастърсън. Шерифът беше бесен, че го бяха откъснали тъй безцеремонно от заниманията му.
Но щом зърна Саранда, раздразнението му се смени от стоманено спокойствие. Светлосивите му очи я огледаха внимателно и преценяващо. Контрастът между тях и мургавото лице с късата черна коса бе впечатляващ. Бат обмисляше какво би могъл да направи.