— Името ми е Люк Макглу. Но ме наричайте Люк, много държа.
Даже и на най-печените шегаджии им дойде много. Край реката се вдигна такава оглушителна врява, че сигурно и жителите на Бутхил я чуха. Мъжете нападаха по тревата, затъркаляха се и завиха от смях. Навсякъде бушуваше несдържано веселие. Някои отиваха при чужденеца и го тупаха по гърба толкова силно, че конят под него заплашваше да се отскубне и да го обеси. Най-после свалиха въжето от врата му, освободиха му ръцете и му подариха белезниците за спомен. Веднага решиха, че гражданите на Додж черпят.
Саранда се взираше с невярващи очи в тълпата, която го поведе към Лонг Бранч, за да полеят случая.
Бат и Саранда останаха сами. Тя бе така разтърсена от случилото се, че седеше в седлото и се взираше безсмислено в изоставеното дърво.
— Какво стана?
Бат поклати глава възхитено.
— Браво на този Блакууд.
— Не разбирам. Какво е направил?
— Сигурно си спомняш, че гражданите на Додж си умират за хубава шега. Животът тук е труден и всеки повод да се посмеят е добре дошъл.
— Да, да, но какво…
— Люк Макглу не съществува. Момчетата си го измислиха и обвиняват него за всеки гаден номер, случил се в града. Когато откраднаха коня на пастора, казаха му, че Люк Макглу го е направил. Раздадоха стоката на един пласьор на пури и я изпушиха зад гърба му; виновникът пак бе Люк Макглу. Миналата седмица пуснаха във вестника една бележка, адресирана до Люк Макглу, прословутия. Бързо действа този Блакууд, трябва да му се признае. Още в първия ден след пристигането е хванал шегата.
Сърцето на Саранда още биеше ускорено.
— Ама и ти като обещаеш да оправиш някого, хич не се шегуваш. Обесването не беше ли малко прекалено?
— О, те нямаше да го обесят — сви рамене Бат. — Просто искаха да го посплашат.
— Хубаво го сплашиха! Сега всичко си е постарому. С този смешен номер той спечели сърцата на твоите съграждани. Да не говорим какво може да направи сега с помощта на новите си приятелчета.
— Ти се възхищаваше на спокойствието му — каза Бат презрително.
— Нищо подобно! — отрече Саранда, но излъга. Цял живот бе общувала с крадци, но никога не бе виждала такова хладнокръвие пред лицето на смъртта. — И сега какво? Някакви по-блестящи идеи?
— Мисля, че трябва да включим Уайът в тази работа.
— Не. Не се е случвало Уайът да излезе с умна идея — освен, разбира се, ако не я е откраднал и не я използва в своя изгода. Неговите представи за човешко отношение са да бъде прерязано с нож гърлото на онзи ужасен Холидей.
Но Бат бе непоколебим, когато се отнасяше за неговия приятели герой.
— Само да чуем какво ще каже.
16
Уайът ги посрещна в затвора. През деня там беше относително тихо. Беше висок мъж със златисторуса коса и големи, увиснали мустаци; приличаше на рошав лъв. Осем години по-стар от Бат, той внушаваше страх и очевидно нищо не бе в състояние да го смути. Не беше от хората, които можеш да заговориш просто така. Не го и харесваха кой знае колко. Из равнините на Запада го считаха за образован човек; в комбинация с мълчаливостта това не му печелеше приятели. Когато се развихреше срещу някого и започнеше да обижда, Бат бързаше да се намеси с приятната си усмивка и успокояваше обстановката. Неразбирателството на Саранда с Ърп произлизаше от факта, че Уайът никога не призна приноса на Бат за високата си репутация.
Уайът изслуша мълчаливо историята, след това изръмжа и размърда мустаци.
— Кутренца!
Това бе другият повод за Саранда да го мрази. Като по-възрастен той бе въвел Бат в живота по границата и не преставаше да се отнася с него като учител с непослушен ученик. А през всичките години, преживени с него, Бат нито веднъж не бе казал лоша дума за Уайът.
— Не започвай пак, Уайът! — предупреди го тя.
— Да започвам? Трябва вече да свърша с вас двамата! Както винаги, вие гледате ситуацията не както трябва.
— И как предлагаш да я гледаме? — предизвика го тя.
— Логично. Трябва да го накарате да си признае, тогава ще можеш да си живееш спокойно и няма да има нужда да бягаш.
— По професия аз съм измамница — подчерта тя. — Не чакам и не се бия.
— Ако не го направиш, ще бъдеш мъртва измамница.
— Важно е друго. Ти не познаваш Блакууд. Той може да убеди човека да направи нещо, което не е и сънувал, че може да направи. Откровено казано, той е по-умен от вас двамата, взети заедно. Не можеш да очакваш тип като него да ти снесе доброволно информацията, която…