Само сърцето й да не водеше такава война с разсъдъка! Само да можеше фактът, че е в ръцете му, да не изглежда като зов на съдбата. Само то да не я караше да забрави опасността, гнева си, слабата си позиция и да се наслаждава на близостта му за последен път!
Тази мисъл я шокира повече от всичко. Какво й стана, откак срещна Блакууд? Толкова ли беше глупава, толкова окаяно женствена, че да забрави всичко освен ръцете, които я обгръщаха? Не искаше да го обича. Не можеше да си го позволи. Изобщо не му вярваше. Но тялото й, прилепнало толкова плътно до неговото, предателски пренебрегваше отровните й мисли и ликуваше от допира.
След около час, сред тишината и пустотата на тъжните равнини, забелязаха силуета на едно дърво, разперило клони над ромолящо сребристо поточе. Саранда си помисли, че е дъб, но това нямаше значение. По някакъв начин то й вещаеше беда. Не знаеше дали той има намерение да я обеси или да я застреля, след което да я остави да гние под клоните му. Но в прерията, където нямаше нищо друго освен трева, змии и насекоми, това дърво бе явна покана за развръзка.
Знаеше си, че ще спре. Той скочи от коня и я свали от седлото. Сграбчи я за белезниците, поведе я след себе си и върза поводите за един нисък клон. Изправи я до дървото, заповяда й да не мърда и започна да разкопчава колана си.
Тя се облегна на ствола. Кората се впи в тялото й през дрехите. Усети аромата на дървесните сокове и милувката на вятъра, който шумолеше тихо в листата. Катарамата на колана му блесна в лунната светлина, когато я откопча. Устата й пресъхна. Опита се да преглътне и не можа.
Мъчеше се да измисли какво да каже, за да изпревари намеренията му, но ужасната мисъл, че всъщност не иска той да спре, скова езика й. Мейс я погледна и спря. На тази светлина косата й сияеше с цвета на лунните лъчи, а широко отворените й очи блестяха като сапфири. Мейс прочете мислите в тях и се усмихна. Лунната светлина заигра по зъбите му, искрящо бели в тъмнината, и те светнаха като катарамата. Той каза грубо:
— Хич не се и надявай. Искам само да не изчезнеш, докато запаля огън.
Той сне колана, наведе се и го стегна здраво около глезените й. Саранда не се възпротиви. Без да знае, той й помогна да състави плана си.
— Седни — изкомандва той.
Тя се подчини.
Тревата стигаше до раменете й. Огледа се и се запита какво ли пълзи из нея сега.
— В безопасност си — успокои я той. — Единственото нещо, за което трябва да се тревожиш, съм аз.
Той обикаляше в разширяващ се кръг, навеждаше се от времена време и събираше съчки, кравешки изпражнения и суха трева. Внимателно, повдигайки полата си малко по малко, за да не я забележи, тя бръкна под фустата си и извади къса пила. Той я погледна и тя замръзна на място. За да отвлече вниманието му, каза:
— Сигурно не си взел нищо за ядене.
— Мисля, че не.
Той продължи да събира боклуци, а тя вкара пилата в ключалката. Отключи само единия от белезниците. По-късно щеше да има достатъчно време да отключи и другия.
Когато Мейс се наведе да запали огъня, тя протегна ръце надолу и постепенно разхлаби колана. Той драсна кибрит, но бризът угаси пламъка. Когато опита пак, тя излезе от примката на колана. На третата клечка се промъкна до коня, който беше наблизо. Трябваше да бърза. След секунда огънят ще пламне и той ще погледне към нея.
Така и не разбра какво стана след това. За миг той бе наведен над огъня, а в следващия момент се изправи пред нея и я блъсна в ствола на дървото с такава сила, че тя остана без дъх. Стисна я за гърлото, за да стои мирна, отвърза поводите на коня и го прогони. Животното потича няколко ярда, спря и се наведе да пасе. Той не погледна към него. Обърна се към Саранда, взе ръката й в своята, изтръгна пилата от пръстите й и изруга тихо.
— Трябваше да се сетя.
Гневът му продаде страшна сила. Нейното боричкане приличаше на духане срещу мощния ствол на дъба зад нея. Без усилие той изви двете й ръце назад, около дървото и ги стегна в белезниците. Студена стомана около топла плът. Стволът бе доста дебел и ръцете й почти изскачаха от опъване. Тя каза:
— Боли ме!
Той не й обърна внимание. Започна да претърсва дрехите й с груби, настойчиви ръце. Повдигна полата й и намери камеите, друга дреболии и инструментите на занаята й. Всичките бяха забодени или напъхани в разни джобове така, че да не дрънкат при движение. Той дръпна рязко връзките, свали фустата в краката й и я накара да освободи краката си от нея. Вързана за дървото, Саранда нямаше избор.
След като захвърли фустата надалеч, Мейс се върна при нея и я огледа с присвити очи.