— Сега… Ако бях жена… къде щях да си скрия… инструментите?
Огънят се беше разгорял и хвърляше зловещи цинобърени отблясъци по лицата им. В тази странна светлина той изглеждаше като дявол. Косите сенки правеха страшни ъгловатите черти на лицето му. Дебелите вежди изглеждаха вдигнати нагоре към челото, а очите му сякаш горяха в червено от страст. Погледът му спря в пазвата й, приканващо изпъкнала пред нея.
— Да не си посмял!
— Обикновено съм човек на словото — отговори той спокойно. — Но когато ме предизвикат, винаги мога да прибягна и до груба сила. — Втренчи се в гърдите й и каза, преструвайки се, че съжалява: — Много лошо, принцесо. Твърде съблазнително е, за да се откажа.
Без ни най-малко колебание разкопча копчетата на тесния, прилепнал жакет. След това разтвори дрехата с две ръце, все едно че дръпваше завеса, и откри скритото съкровище. Под жакета тя носеше специално ушита блуза. Предницата й изглеждаше закопчана, но в нея имаше грижливо маскирана цепка, през която можеше да бръкне при нужда. Той я опипа, намери цепката и се ухили. После каза с ръка на гърдите й:
— Утешавай се с мисълта, че това ми причинява не по-малка болка, отколкото на тебе.
— Надявам се, че ще се изгориш.
— Не забравяй, че вече се изгорих веднъж.
Гърдите й бяха малки, но налети и твърди. Поддържаше ги специално скроен корсет. Той ги опипа одобрително, после се насочи надолу. Тя му се озъби:
— Ако толкова искаш да ме опипаш, можеше да ми го кажеш честно, вместо да измисляш небивалици…
— Небивалици? — Той извади ръката си. В нея държеше две други пили с различни размери. Захвърли ги настрани. Пъхнал ръка между гърдите й, той вадеше отново и отново — веднъж пари, втори път някакви специални карти, трети път — чифт зарове от слонова кост. Заподхвърля ги на дланта си, разглеждайки я замислено.
— Да заложим ли съдбата ти на тези зарове? Поемам голям риск. Ако хвърля три пъти по поред седем, печеля наградата, а ти губиш и последната добродетел, която може да ти е останала. О, нека бъдем щедри, принцесо. Десет пъти. Ще опиташ ли? — Тя вдигна гордо глава в знак на отказ. — Така си и знаех. — Заровете последваха другите инструменти.
— Какво искаш от мен? — извика тя смутено. Ако има намерение да я изнасили, защо не го прави? Защо трябва да си играе с нея по този начин? Тя задиша по-често и по-тежко, сърцето й спря в гърлото.
Той се приближи толкова много, че тялото му се притисна към нейното. Взе лицето й в ръце и го повдигна нагоре, за да погледне в очите й. Светлината се промени и зловещият израз изчезна от лицето му. С някакъв далечен остатък от съзнание тя отбеляза, че е много красив и че тялото й реагира отвратително на близостта му.
— Какво искам от теб? — пошепна интимно той. — Искам всичките ти тайни да излязат наяве. Искам те гола, както те е майка родила. За да не можеш нищо да скриеш и да не ти остане скрито нещо, което да изскочи и да ме ужили в мрака на нощта.
Както говореше, другата му ръка пълзеше надолу по бедрото й. Хвана с пръсти плата на полата й. За свой ужас тя усети студеният въздух да облъхва краката й, когато ръката му започна да набира полата нагоре. Стресната, тя разбра какво прави.
— Моля те, недей! Там няма нищо. Кълна ти се в гроба на баща си. Повярвай ми.
— Да повярвам на теб? Сигурно си чувала поговорката: „Един път измама — срам за теб. Втори път измама — срам за мен“. — Той събра полата около талията й, задържа я с крак и опипа бельото й отвън като копой в акция. — Не съм глупак, принцесо. Не и за втори път. — Като не намери нищо от външната страна, той намери ластика на гащите й и пъхна ръка вътре.
Опипа я отзад, плъзгайки се по гладката кожа, после по бедрото й, докато намери къдравите косми отпред. Вече по-нежно, твърдите му пръсти потърсиха, после разтвориха гънките и леко се плъзнаха навътре.
Погледът му се вдигна към нея и очите им се срещнаха — неговите смаяни, нейните святкащи от унижението. Щом пръстите му проникнаха в нея, тя овлажня от допира му.
Усети огъня на възбудата в очите му.
— Няма да ти се дам доброволно — предупреди го тя. — Никога вече. Ще трябва да ме вържеш за дървото.
— Това ли те възбужда? Връзването за дърво? Случвало ли ти се е някой да те върже и да те обладае както жребец кобила? И да те люби така, че да молиш за още?
— Ще ти се наложи да направиш точно това. Но аз ще се боря с теб с всички сили, кълна се!
— Направи го — каза той и наведе глава. — Но не забравяй, че съм комарджия. Битката е половината от удоволствието.
19
Когато Саранда изви глава настрани, за да избегне устата му, той я зацелува по шията. Коленете и омекнаха, вълните на възбудата накараха главата й да се облегне назад на дървото. Ръката му я погали отзад и стисна бутовете й, а другата, вече забравила за инструментите, продължи да разпалва желанието й.