— Значи… Той крие нещо. Не зная какво е, но трябва да го наблюдавам. И ти можеш да помогнеш, ако искаш.
Неохотна усмивка повдигна мустаците му. Той помисли и каза:
— Добре. Сега какво?
В тясната задна стаичка Саранда облече дрехите, които й донесе Бат. Късата рокличка от златистожълт сатен откриваше стройните й крака и оставяше голи раменете и половината от бюста й. Сложи си черна перука, изписа си веждите и така си начерви устните, че заприлича напълно на знойна и екзотична танцьорка. Само че бе заобиколена от прости, свадливи същества. Дори с тази черна перука Саранда обладаваше студена, елегантна красота, която със сигурност щеше да обръща главите след нея.
Излезе в залата. Шумът бе оглушителен. Две момичета се биеха заради някаква дреболия, търкаляха се по пода и си скубеха косите. Наоколо неколцина мъже се обзалагаха за резултата, но повечето бяха много заети, за да им обръщат внимание. Боят бе толкова обикновено нещо включително и между жени, че предизвикаше коментар само ако някоя жена бъдеше убита.
Саранда забеляза Уайът Ърп. Той играеше монти и печелеше. Но вниманието й бе привлечено от олелията около масата на Блакууд. Един от играчите, на външен вид бандит от границата, бе обвинил току-що Мейс в измама. Пред него наистина имаше куп жетони, докато партньорите ставаха все по-бедни. Напрежението нарастваше. Саранда видя от мястото си как ръката на бандита се свива в юмрук. Той не носеше оръжие, но лицето му бе напрегнато и очевидно ръцете го сърбяха да се бие.
— Винаги съм искала да се науча да играя покер, господа — намеси се тя с канзаския си акцент. — Нали няма да имате нищо против да седна за няколко рунда?
Изненадата им премахна напрежението. Спогледаха се подозрително. Мейс се взираше напрегнато в нея, сякаш опитвайки се да реши дали подозренията му са основателни. На устните му заигра намек за усмивка.
— Разбира се — каза той с пресилена слугинска интонация. — Може би, ако спечелите някоя и друга ръка, нашият партньор ще се убеди, че той не владее играта, а не че аз го мамя. И което би обяснило лошия му късмет.
— Никога не съм имал толкова лош късмет — промърмори бандитът.
— Тогава ви назначавам да ми разкажете правилата на играта — каза Саранда и му се усмихна сладко. — Може би ще можем да по-кажем едно-друго на този чужденец.
Окуражен, бандитът преглътна раздразнението си и обясни играта набързо и неясно. Започнаха да играят. След като загуби два рунда от Мейс, тя изведнъж извади три дами и дойде нейният ред да раздава. Блакууд й подаде колодата и я погледна накриво.
Тя изсумтя шумно и подаде колодата на бандита да цепи. През цялото време задаваше глупави въпроси, изобразявайки самата невинност, даде възможност на всеки от играчите да спечели няколко пъти и приспа бдителността им. Когато им предложи да раздават, те отказаха. С нейна помощ им вървеше много по-добре, отколкото с този англичанин.
Когато ги усмири достатъчно, Саранда започна да печели. Сетне, за нейно изумление, Мейс показа две аса, които не му бе дала, и спечели ръката. Изключително уверен в способностите си, той й предаде раздаването.
Скоро играта се превърна в сблъсък на волите. Беше дала на Мейс ръка, знаейки точно всяка дадена карта; той обърна съвсем други карти. Това я накара да мисли в аванс, да отгатва какви карти би могъл да избере и да го побеждава, без да събуди съмнение у някого. Започна да се забавлява. Това заприлича на майсторска игра на шах; вземане и даване се сменяха леко. Вълнението от предизвикателството правеше трудно поддържането на безизразно лице. Тя започна да ликува при всяка печалба, но се криеше зад разни женски глупости, като пляскане с ръце и изявления като: „Не мога да повярвам, че пак спечелих!“
Печелеше рунд след рунд, докато събра парите на всички останали; нещо повече: прибра и последния долар на Мейс.
Цяла тълпа се бе събрала да гледа спектакъла. Губещите играчи не бяха доволни от загубите, но гледаха философски на въпроса — по-добре да загубиш от хубава жена, отколкото от някакъв мошеник, който даже не е американец.
Между другото Саранда дочу някои коментари и въпроси към Бат относно неговото „ново момиче“. Когато го чу да насрочва срещи, разбра, че е време да изчезва. Тя знаеше, че Бат го прави на шега, но тези закоравели воини, странници и изследвани на недружелюбната канзаска прерия не изглеждаха хора, които приемат лесно отказ.
Бе се наканила да се извини и да си тръгне, когато Блакууд каза:
— Мой човек, какво ще кажеш за един последен рунд?
Саранда изведнъж забеляза нещо, което й бе убягнало в увлечението да го бие в собствената му игра. Той имаше причина да е тук. Тя се огледа и видя човека, към когото бяха отправени тези думи. Човек на средна възраст със зализана назад коса, карирано сако и шарена вратовръзка, който замислено дъвчеше края на пурата си. Тя разпозна израза на очите му веднага и се прокле за глупостта си. Това, което бе открила току-що с голямо закъснение, Блакууд е знаел от самото начало: този човек ще проиграе всичко, само и само да играе.