— Да, да, прашната. Не я прибирай. Ще ни трябва.
— О, наистина ли?
— Помолих шерифа да пръсне слух, че ще си с нея, когато си тръгнем.
— Така ли? Може би ще трябва да й нарисувам и една мишена? Да не би да не ме уцелят?
— Винаги ли във всичко се съмняваш?
— Имам си причини. Бат ми каза току-що, че отгоре му е заповядано да ме предаде, ако се натъкне на мен. Обеща да ни телеграфира за всички новини. Между другото, не си ми казал, че търсят и теб.
— Маклауд е достатъчно умен, за да се сети, че мога да получа вестника само от теб. Той знае какво се каним да направим и колко малко време имаме за целта. Ако ни раздели, шансовете му се изравняват. Ако неговите хора не успеят да те намерят, може да се натъкнат на мен. Ако сме заедно, шансовете му намаляват. Особено ако ни се удаде да се измъкнем убедително с трупата.
На вратата се почука. Блакууд отиде да отвори и покани в стаята мъж и жена, които приличаха на Мейс и Саранда не повече от всеки друг. Жената бе с перука, без съмнение избрана от Блакууд.
Мейс взе пътническия костюм от Саранда и затвори вратата на своята стая, докато жената го облече. В това време даде последни инструкции на мъжа.
— Запомнете: ако ви задържат, не знаете кой ви е наел. Ние тръгваме за Канада, но вие не знаете и това. Известно ви е само, че са ви платили добре, за да се качите на влака и да пътувате колкото е възможно по-дълго.
Докато говореше, той подрънкваше една кожена торбичка, пълна с монети. Сетне я подаде на мъжа.
Мъжът и жената си излязоха. Саранда го гледаше втренчено и се чудеше дали не е разгадал още една от нейните тайни.
— Канада? За там ли заминаваме?
— Не, разбира се. Но щом ги хванат, те ще трябва да кажат нещо. Така ще могат да заслужат парите си, като отклонят силите на реда от верния път, доколкото е в човешките възможности.
— Много умно си постъпил с тези двойници.
Той вдигна учудено вежди.
— Това комплимент ли е, госпожице Шъруин?
След като разказаха плановете си на Бат и се сбогуваха с него, те отидоха да се запознаят с момичетата. Фургоните бяха преместени на усамотена странична уличка. Бяха четири. Аби и Анна бяха хубавички близначки на не повече от осемнайсет, но претендираха да са най-точните стрелци отсам Мисисипи. Люси бе червенокоса, с пълни, сладострастни устни; можеше да съблазни всеки жив мъж. Тя държеше фокусническа будка. Саранда веднага разбра какъв капитал е външността й. Никой мъж не бе в състояние да се съсредоточи достатъчно и да намери граховото зърно в мидата, когато Люси нацупеше устни в престорено внимание. Последната, Летящата гълъбица, бе висока, горда полуиндианка с разпуснати коси и изпъкнали скули. Приканващият израз на очите й контрастираше напълно с надменното й държание. По начина, по който разглеждаше Мейс с полупритворени, но светнали очи, Саранда разбра, че е проститутка.
— А вие какво правите? — попита тя индианката, защото не се бе представила. — В шоуто, искам да кажа.
Очите на Мейс стрелнаха Саранда и се задържаха там за миг.
— Акробатика — каза жената с пресилено достойнство.
Мейс се ухили широко.
— Знаете ли? Аз също имам малко талант, наистина! — С този безупречен кокни гласът му напомняше неприятно за Ланс. Но Саранда бе подразнена от смисъла, вложен в думите.
Летящата гълъбица го разбра тутакси и му се усмихна загадъчно.
— Тогава ще трябва да се съберем някога и… да си поговорим. Може да станем партньори.
Саранда й хвърли бърз поглед, който недвусмислено казваше, че той е неин партньор. Но жената не го забеляза — продължаваше да се усмихва предлагащо пред развеселените очи на Блакууд.
— Може и да стане, скъпа, много е възможно — каза той. — Е, дами, сега е мой ред да ви се представя. Томи Уорд, доскоро от лондонската трупа „Уорд енд Пауъл Травълинг Екстраваганца“, оттатък голямото, широко море. А това е моята красива асистентка — Дъсти де Вил. Казал ли Ви е някой защо сме тук?
— Бени ни каза, че сте ни спечелили на карти — отрони горчиво Люси.
— Блестящо. Значи обяснения не са нужни, нали така? Което, ако искате да знаете, ме задоволява напълно. Спечелих ви и искам да сте наясно още тук и сега. Няма да ви използвам. Ако се оставите в моите ръце, ще направим шоу, което ще завърти главите на простаците и ще ги накара да плащат.
Той се разхождаше около тях, почесваше брадичката си и ги разглеждаше от глава до пети.
— А сега, дами, искам всяка от вас да покаже на какво е способна.
Саранда дори не посмя да отгатне какво ще последва.
След като показаха талантите си, момичетата разведоха Мейс из фургоните. Във всеки от тях имаше печка и запас от храна, така че можеха да си готвят и по път. Първият фургон беше за мъжете — коларите и собственика. Вторият бе оборудван с четири койки като първия и возеше жените. Третият бе натъпкан с костюми, палатки и друг реквизит, необходим за шоуто.