— Бени беше най-организираният от всички мениджъри — казаха им момичетата. — Тук има сума неща, които не използваме.
Мейс порови малко из тях и измъкна един лост, окачен на въжета.
— Какво е това?
— Може би трапецът? — попита Люси. — Вижте сега. Мисля, че някой го е използвал много отдавна. Както казах, Бени никога не изхвърляше нищо.
Мейс го поопипа и се ухили загадъчно.
Докато разглеждаха фургона на дамите, Летящата гълъбица му направи знак да излезе навън. Щом излязоха, Люси, която изглежда бе най-старата от тях, изсумтя ядно.
— Видяхте ли как го гледа? Преди да се усетите, ще го омагьоса, а на нас ще ни се наложи да метем палатката й, за да преживяваме.
— За Бени може да се каже само това, че се отнасяше честно към нас.
— Преди всичко не трябваше да я наема. Извади ни лошо име. Излиза с каубои, а те искат от нас да правим същото. — Люси се обърна към Саранда. — Ако бях на ваше място, бих си отваряла очите за мъжа си. Преди онази курва да е сложила лапи на него.
— Той не ми е мъж, мила — възрази Саранда. — Аз само работя с него.
— Искате да кажете, че е свободен? — гракнаха едновременно близначките.
Саранда изохка и излезе.
Останала насаме с Блакууд в третия фургон, тя разглеждаше прозрачните костюми.
— Сигурно си намислил легенда и за нас. Къде е моето място в нея?
— Тъкмо това си мислех. Какво можеш да правиш?
— Искаш да кажеш, че искаш да работя? В този… подвижен бардак?
— Скъпа, погледни с какво разполагаме — каза той много тихо, за да не чуе някой истинския му акцент. — Близначки херувимчета, жена стрелец, която едва ли би могла да улучи нещо навън, и една курва мелез. Разчитам на теб да бъдеш моята звездна атракция.
— Но това е просто показване на голотии!
— Още по-добре. Трябват ни пари, за да стигнем до Ню Йорк. Или си забравила целта ни?
— Тъкмо си мислех същото за теб. Изглеждаш напълно отнесен от… късмета си.
Той се приближи до нея и взе лицето й в ръце. Палците му галеха бузите и, а той я фиксираше със странно проницателен поглед.
— Виж ме добре, принцесо. Когато се касае за нещо, което искам, никога не бивам отнесен.
— Дано не забравиш само какво искам аз.
26
Първото предизвикателство, което отправи Мейс, бе да освободи коларите и да съобщи на момичетата, че ще трябва да карат сами.
— Ние ли? — извикаха те.
— Да караме тези фургони?
— Ами да, миличка, така изглежда.
— Но… ние не правим такива неща! — информира го Люси.
Саранда знаеше на какво са способни момичетата и на какво не са — колкото по-малко хора около тях знаеха кои са всъщност, толкова по-добре. Дори четирите девойки да се досещаха, двамата с Мейс можеха да се справят. Но с още трима мъже наоколо, кой знае на какви опасности щяха да се изложат? Подозрението, което щеше да събуди този ход, си заслужаваше, тъй като им гарантираше още по-голяма сигурност.
И така, те поеха по моста — с трите ярко оцветени фургона, зад който бяха вързани по две понита — и тръгнаха на юг.
Саранда беше освободена от задължението да кара — факт, който накара момичетата да се отдръпнат от нея. Тя се возеше в първия фургон, който бавно, с друсане, прекосяваше равнините.
Караха така до залез слънце, когато отбиха и си направиха лагер. Саранда се чувстваше скована от целодневното возене във фургона, а момичетата се оплакваха от болки в раменете след държането на поводите. Въпреки това обаче оплакванията им не бяха толкова големи колкото в началото. През целия ден Мейс седя до всяко едно от момичетата, които караха, като даваше предложения и се опитваше да ги спечели на своя страна. Преди да тръгнат от Додж, им купи по един чифт меки ръкавици от ярешка кожа, за да предпазват ръцете си. Това естествено ги трогна и омилостиви.
Докато другите жени започваха да вечерят, Летящата гълъбица тръгна след Мейс, който се отдалечи в равнината. Саранда го наблюдаваше как говори с нея и забеляза как тя движи тялото си и го съблазнява. От позата му Саранда виждаше, че той се забавлява, но се чудеше колко ли ще издържи срещу подобно отявлено предлагане. Индианката беше мургава красавица, страстна, екзотична — всичко, което Саранда не беше.
Докато ги наблюдаваше, индианката започна да демонстрирана Мейс уменията си. Нямаше съмнение, че е талантлива. Гъвкава като пума, тя умееше да се извива в пози, които изглеждаха невъзможни, и да балансира по различен начин, преди да изпълни преобръщанията във въздуха. Мейс я наблюдава известно време, сетне с мърдащи устни я хвана за талията. Болката в сърцето на Саранда бе толкова остра, че се наложи да притисне гърдите си с ръка. Изпълни я злоба и ярост, докато гледаше как ръцете на Мейс се движат по стругованото тяло на индианката. Той я извиваше, навеждаше я и я повдигаше толкова високо, та да може да го използва като лост, за да добави още едно салто към репертоара си.