Най-лошото беше колко много си подхождаха. И двамата тъмни и високи, с грациозните тела на акробати, те се движеха със завидна грация. С вродения си инстинкт Летящата гълъбица улавяше незабавно идеите на Мейс, като движеше тялото си до неговото по такъв начин, че двамата изглежда танцуваха заедно балет, чиято музика можеха да чуят само те.
Никога през живота си Саранда не бе изпитвала ревност. И въпреки това чувствата й я разяждаха с такава сила, докато наблюдаваше как ръцете му се движат по тялото на тази жена, като си спомняше какво бяха вършили с нейното собствено, че повече не можеше да ги гледа. Като си взе чаша силен чай, тя влезе и се усамоти във фургона.
Когато се стъмни, Мейс дойде и донесе чиния с хляб и боб.
— Вече тренирана ли е достатъчно? — попита Саранда.
Той се ухили, докато слагаше храната пред нея, сетне се отпусна на едно от леглата.
— Какво има? Чувстваш се пренебрегната, така ли?
— Едва ли. Просто размишлявах върху трудностите на работата, с която си се захванал.
— Чисто делова, уверявам те.
— Говори се, че акробатиката й се простира и извън ринга.
— Така ли? — Мейс повдигна вежда. — Заинтригува ме.
Саранда се прокле със закъснение. Спомни си думите на баща си през първите дни на обучението си: „Внимавай да не правиш намеци, които не би искала да останат в умовете им. Често пъти, другият човек дори не е помислял за тази идея. Щом я загнездиш в съзнанието им, не могат да мислят за нищо друго.“ Тя рязко смени темата.
— Накъде сме тръгнали?
Мейс извади карта и й показа.
— Ако поемем направо на изток, по-вероятно ще е да ни разпознаят. Затова реших да ги отклоним от следите. Да тръгнем на юг, като се насочим към по-малките градове през Оклахома, Арканзас и надолу до Ню Орлийнс. Оттам можем да вземем парахода до Ню Йорк и да наваксаме загубеното време. Този маршрут е обиколен, но те няма да очакват да се върнем назад по най-дългия път. Макар несъмнено ще ни отнеме ценно време, може също така да ни помогне да пътуваме безпрепятствено.
Саранда трябваше да се съгласи, че е разумно, макар да се тревожеше за предстоящото изпитание и да бе убедена в противното. Тя обаче му вярваше. Никога преди не се бе връщала назад. Винаги първата й грижа след изпълнението на някаква измама бе да изчезне. В природата й беше да бяга. Изнервяше се, като си мислеше, че ще трябва да се изправи срещу обвинения, които могат да я пратят на бесилката за убийство. Мейс я бе уверил, че ще я избави от подобна съдба. Но откъде да знае, че може да му се довери? Един подозрителен вътрешен глас все я дразнеше: „Ами ако те води към някакъв капан?“
— Ти май всичко си планирал — коментира тя, докато опитваше боба.
Лицето му се озари, докато се канеше да каже нещо самодоволно, но потъна в подозрение.
— Какво съм пропуснал?
— О, просто се чудех какво си измислил за по-практическата част от това начинание. Например за спането.
— Е, за това не съм помислил.
— Имаме три фургона. Единият вече е напълнен до пръсване с жени. От които нито една не ме харесва особено. Фургонът с костюмите е така претъпкан с джунджурии, че в него няма място дори за един човек. Това ни оставя само с още една възможност.
— И каква е тя, принцесо? — попита той с тон, който накара пръстите на краката й да потръпнат.
— Дяволски добре знаеш каква е.
— Допускам, че ще трябва да споделиш този фургон с мен.
— Всъщност аз по-скоро обмислях да спя тук сама.
— И къде би трябвало да спя аз?
— Нощта навън е топла и прекрасна. Смятам, че спането под звездите би те устроило.
Внезапно Мейс стана и се надвеси над нея, като я прониза с внезапното си избухване.
— Не ме устройва. Можеш да спиш в другия край на стаята, ако най-внезапно си станала толкова срамежлива.
— Е, скъпи, ти самият знаеш, че това няма да стане. Естествено, по чисто делови причини. Жените вече показват признаци на ревност. Не бих искала да ме мразят безпричинно, като смятат, че ми се оказва внимание, което се отказва на тях. Ти сега си импресарио и трябва да мислиш за реномето си — додаде тя и му подаде одеяло и възглавница.
— Ти си една безсърдечна курва — промърмори той.