— Казвали са ми го — отвърна Саранда с усмивка.
27
В първия град, в който пристигнаха, Мейс нае за деня неколцина мъже и е тяхна помощ започна да вдига шатрите, като през по-голямата част от времето трябваше да отвлича вниманието им от момичетата. Обясни на мъжете, че е добре да им покаже трупата, та да знаят какво могат да очакват. Така те щяха да се довлекат по-късно в салоните и това бе най-добрата реклама, която можеше да направи на шоуто. След като свършиха, Мейс отиде в града и продължи разгласата, като разказа на гражданите за цирка, който е пристигнал в града им.
Тази вечер той зае мястото си на амбулантен търговец, но позволи на момичетата да покажат уменията си. В голямата шатра близначките изпълниха номер върху понитата — застанали на гърбовете на животните, те скачаха във въздуха и си разменяха местата. Сетне изпълниха истински внушителна точна стрелба — първо от земята, сетне от гърбовете на бягащите понита. Публиката беше малобройна, но ръкопляскаше ентусиазирано на ездачките.
Междувременно Летящата гълъбица се появи в изрязания си костюм и изпълни гимнастическите си упражнения при луди аплодисменти.
Саранда и Мейс гледаха, без да коментират. Веднъж очите им се срещнаха и разбирателството помежду им беше пълно. Номерата бяха доста незначителни, имаха нужда от сериозни промени.
Тази нощ, след като тълпата се бе разотишла, Мейс събра всички в голямата шатра и обяви, че ще се направят някои промени.
— Номерът на близначките е добър — обяви той, като ги накара да се разкискат одобрително. — Но ми се иска нещо различно. По-голямо разнообразие. Повече… — Той търсеше думата.
— Душа — намеси се Саранда. — Разполагаме с достатъчно плът, за да подразним и най-задоволените от мъжете. Но забравяте най-важното. Мъжете, които живеят далеч от домовете си, копнеят не само да гледат жени, но са жадни и за чувства. Нещо, което да им напомня за отминалите дни. Да ги размекне за докосването, което ще последва.
— Какво предлагаш? — попита Люси, като погледна Мейс.
— Първо, скъпа — и недей да го приемаш лично, — спираш с играта на грах и шушулка. — Нейното лице се сгърчи и тя се изчерви от притеснение. Това беше единствената й роля в шоуто, а току-що бе изхвърлена. — Не се ядосвай, скъпа, ще ти намерим занимание, по-подходящо за таланта ти. Дъсти ще поеме работата отпред.
Люси хвърли на Саранда поглед, който не се нуждаеше от тълкуване. Мейс обаче продължи, сякаш нямаше нищо нередно.
— Нека Дъсти сама ви каже какво ще прави по-нататък.
Без да се колебае, Саранда обяви:
— Ще пея песни, които да напомнят на мъжете за дома. Сетне, ако ми дадете една от шатрите, ще се преоблека като циганка и ще им гледам.
— Отлично. А аз ще се присъединя към Летящата гълъбица и ще им покажа няколко добри номера. Какво ще кажете, дами? Ще се съюзим ли, та да приберем парите на тези самотни мъже?
— Само ако им оставиш някоя и друга пара все пак — рече Летящата гълъбица, като се понесе към изхода на шатрата и към града — за след представлението.
В следващия град изпробваха новите номера. Първо Мейс накара Люси да опита като конферансие, но гласът й беше доста тъничък и след първите две реплики тя не можа да измисли нищо. Затова той пое ролята и занарежда такива хвалебствия за момичетата, че на мъжете им потекоха лигите и те буквално се сбиха кой да влезе пръв.
Тази вечер Мейс и Летящата гълъбица работиха за първи път заедно. Той прекара следобеда в тренировки с красивата индианка. Резултатът беше изумителна акробатика, от която едва не се събори покривът. Облечен в черен костюм, който обвиваше мускулестото му тяло като втора кожа, Мейс изглеждаше гъвкав и смъртоносен като пантера. В прозрачния си костюм, обточен с мъниста, с правата си лъскава коса, падаща по гърба, индианката беше идеалната рапира. Двамата се движеха заедно с такава грация, в такъв многозначителен ритъм, че страните на Саранда пламнаха. Като две котки от джунглата те се мятаха и се протягаха, скачаха в обятията си с красота, която омагьосваше. Вълнението да ги гледаш бе почти плътско. Саранда чувстваше, че й е било позволено да надникне в интимната атмосфера на някакъв екзотичен любовен ритуал.
Номерът бе непоносимо чувствен и Саранда се разтрепери от ярост. С русата си коса, навита на невинни букли, тя изпя единствената си песен толкова сладко, толкова чистосърдечно, с такъв нещастен тремор в гласа, че накара мъжете да се просълзят. Съзнанието й обаче бе така обсебено от видението как ръцете на Мейс се плъзгат по тялото на индианката, че почти не забеляза аплодисментите.