След дългото пътуване във фургоните сега всяка вечер Мейс и Летящата гълъбица изпълняваха своя номер. Той измисли необходимото оборудване, за да разшири репертоара им и тази вечер вдигна индианката високо във въздуха на края на дълъг прът, където тя се извиваше във фигури, докато мускулите на ръката му се напрягаха, за да я държат нависоко. Пожънаха голям успех и Мейс незабавно замисли да добави и трапец към номера им.
Той обаче имаше усет за успех и бе забелязал аплодисментите — както и хвърлените пари, спечелени от Саранда. Един ден обяви, че тя вече ще пее две песни — този път в по-изрязан костюм. Когато Саранда се възпротиви с огнен поглед, Мейс просто й метна костюма, който искаше да облече и се върна да се упражнява с Летящата гълъбица.
Беше розов тоалет от газ, който напълно подхождаше на тена й, но разголваше далеч по-голяма част от тялото й, отколкото би желала. Саранда го облече и тръгна да му покаже, че е невъзможно.
Един единствен фенер хвърляше слаба златиста светлина. На това нежно осветление Мейс и партньорката му се упражняваха да се люлеят на трапеца, високо над мрежата. Мейс се люлееше силно и грациозно, като всеки мускул от мъжественото му тяло потрепваше при движението. Саранда спря и се загледа, а в гърлото й се образува бучка. Това бе странно все пак.
Цял живот бе презирала страстта на семейство Блакууд към цирка. В нейното семейство така бяха възпитавани поколение след поколение. Но сега, застанала далеч по-ниско от него, със сърце, заседнало в гърлото, тя си мислеше, че никога не е виждала по-красиво нещо. Тялото му сякаш бе създадено за движение, за действие, за грациозно люлеене. Това бе тяло, което вълнуваше сетивата.
Летящата гълъбица чакаше на една греда в другия край на шатрата. Точно в момента, в който Мейс се бе закрепил здраво и висеше на прасци с главата надолу, тя се хвърли във въздуха и здравите му ръце я уловиха. Саранда усети, че й се завива свят само от гледане. Обзе я страхът й от височини. Не можеше да си представи как могат да летят във въздуха с такава увереност, с такава лекота. Тя знаеше, че не е способна да се изкачи по стълбата, дори ако животът й зависи от това.
Отново усети, че я разяжда ревност. Завиждаше на индианката за способностите й. Тя споделяше с Мейс нещо, което Саранда никога не би могла. Беше част от неговия свят, част от миналото му.
Концентрацията, с която Мейс изпълняваше номера си, времето, което прекарваше в тренировки, говореха за привързаността му към това изкуство, което Саранда никога нямаше да разбере и със сигурност нямаше да може да сподели.
Или си въобразяваше, че той обича акробатиката? Дали не му харесваше всъщност времето, прекарано с индианката, а не самите упражнения?
Тя хвърли поглед към оскъдния си костюм и за първи път ясно видя какво представлява. Една жена, която използва секса — или поне обещанието за секс — за да подмами мъжете да развържат кесиите си, та да могат сръчните й пръсти да изпразнят съдържанието им. И ето че се държеше като някаква възмутена матрона с накърнени чувства, тъй като Мейс бе поискал от нея да върши още подобни неща. Защо я притесняваше това, след като никога преди не се бе случвало?
Тогава разбра. В един момент силната й сексуалност се бе превърнала в нещо, което даваше единствено на него. И фактът, че той поиска да експлоатира чувствения й чар, за да печели, разклати увереността й. Дали това, което му бе дарила, бе толкова незначително, че можеше безсъвестно да го предложи и на други?
Акробатите отново заеха места, Мейс раздвижи дългите си пръсти, подготвяйки се да хване индианката. Саранда тръгна към светлината долу, улавяйки погледа му. Той я погледна, без да й обръща внимание, но като видя костюма, се обърна като хипнотизиран и се втренчи в нея. Партньорката му скочи, когато бе моментът, но остана пренебрегната от човека, на когото разчиташе да яхване. Със стреснат вик тя падна долу на мрежата.
Мейс се изплъзна от трапеца и също падна на мрежата, като подскочи високо няколко пъти. Разсеяно се увери, че партньорката му е добре. Но Летящата гълъбица разбираше, че умът му е другаде и ядосано го отпъди. Необезпокоен, той се обърна към Саранда, скочи от мрежата и тръгна към нея като на сън.
Тя знаеше, че е прекрасна, тъй като се бе огледала в огледалото. Знаеше, че розовият костюм обгръща извивките й, подчертава гърдите й и прави бедрата й да изглеждат като покана за разкошни интимности. С русата си коса, падаща по раменете, тя изглеждаше като вълшебна фея. Саранда беше зряла и закръглена, едно видение от великолепна женска плът. Тя знаеше всичко това. Но не бе очаквала подобна реакция от един толкова пресметлив човек.