Почувствала се внезапно доста развеселена, Саранда се обърна, сякаш да покаже костюма си и в гръб. Дрехата бе така силно прилепнала отзад, че очертаваше ясно двете закръглени полукълба. Тя направи няколко стъпки към него и чу как той затаи дъх.
— Вероятно ще трябва да помислим отново за този костюм — каза Мейс толкова интимно, сякаш устните му бяха до ухото й. Сърцето й подскочи от собственическата интонация в гласа му. Ясно бе, че Мейс беше подценил нейното въздействие в тоалета.
Точно в този момент Саранда реши, че ще носи разголения костюм на всяка цена.
28
В следващия град трупата се представи много по-добре. Саранда изпя допълнителните песни и бе възнаградена, когато публиката започна да хвърля монети в краката й. Докато близначките висяха с главите надолу от своите понита и стреляха по препарирани птици, тя се преоблече в ярки тонове и тъмна перука като циганка гледачка и се приготви да предсказва съдбите на самотните мъже пионери.
Беше научила това изкуство от майка си, която съчетаваше тарок, астрология и древни руни, както и своеобразната наука, която бе развила от анализирането на човешките имена. Би могла доста лесно да се измъкне, като казва обичайните неща, които самотните мъже очакват да чуят. Но Саранда беше перфекционистка. Без да го планира, правеше истинско гадаене, от което всеки следващ клиент оставаше по-изумен от предишния, а в копринената торбичка в пазвата й се събираха все повече монети.
Когато хората се разотидоха и тя вече приключваше с дейността си, шатрата се разтвори и влезе Мейс. Вътре беше тясно и той сякаш изпълни цялото пространство с присъствието си. Дори изтощен от акробатиката си, той излъчваше повече очарование от всеки друг мъж, когото Саранда познаваше.
Тя извади парите от деколтето си и му ги подаде. Той изтърси лъскавото съдържание в дланта си и леко подсвирна.
— Доста добра печалба!
— Изглежда, че циганките са неустоими.
Погледите им се срещнаха.
— Тази циганка тук явно притежава безспорната способност да чете и най-скришните тайни. Цяла вечер слушам за теб — каза той.
Тя отвърна с циганския акцент на своя интригуващ дрезгав глас:
— При мен тайните на мъжете са в опасност.
— Какво е това, дето чувам — че гледаш по имената на хората?
— О, това ли? Майка ми ме научи. Тя вярваше, че името на човека издава много неща за него. Въпреки, че точно тук е коварството. Никога не се знае дали името, с което човек се представя, е истинско. Обаче псевдонимите, които си избират хората, могат да бъдат доста показателни.
— Заинтригуван съм. Какво, например, би могла да кажеш за Томи Уорд?
— Официално ли?
Мейс сви рамене.
— Седни.
Той се облегна на масата срещу нея. Шатрата се осветяваше от една единствена газена лампа, която хвърляше остри сенки наоколо. Саранда я намали, както правеше преди всеки сеанс.
— Предупреждавам те, няма да е безплатно.
Очите му не я изпускаха ни за миг. И двамата знаеха, че не говори за пари. Очарован, той махна с ръка да продължава.
— Много добре. Уорд означава пазител или охрана, което е интересно, тъй като ти всъщност ме охраняваш. Но Томи — това е наистина интересен избор. Томас означава близнаци. Бих казала, че това говори за усещането ти, че си човек с много лица. Ти си кръстен на оръжие. И въпреки това в критичния момент избираш самоличността на човек с много лица. Накратко, на измамник.
— Какво още знаеш?
— Че майка ти е обожавала средновековната литература.
— Откъде можа да…
— О, това е лесно. Кръстила е синовете си Мейс и Ланс. Средновековни оръжия. Още какво би искал да научиш?
Устата му се изкриви. Със самодоволна, покровителствена усмивка той се настани удобно на един стол, кръстоса крака и се облегна.
— Цената няма значение. Разкажи ми за тайните ми.
— За това ще ми трябват картите тарок. И твоето съдействие.
— Само кажи.
— Разбъркай картите.
Мейс ги взе и ги размеси като картоиграч, като ги преметна от ръка в ръка като ветрило. Очевидно възнамеряваше да обърне всичко на шега.
— Постави ги в три купчинки.
С престорено сериозно и намръщено лице той се подчини. Като ги подреди, извади една централна карта.
— Аха — рече тя с дрезгавия си цигански глас, — предупреждават те да стоиш далеч от индианските девойки.
Той вдигна поглед от масата и се засмя.
— Лицемерка такава.
— Това предизвикателство ли е?
— Просто ми покажи триковете на професията.
— Не съм сигурна, че ми се иска.
— Боиш ли се?
— Може би.
— Защото може да усетя слабостите ли?
— Не. Сигурно досега да си го сторил.