— Грешиш — каза му Саранда. — Не е нужно да разбирам каквото и да е. Брат ти е един изверг, който не заслужава нито лоялността ти, нито защитата ти. Само се моля животът ми да не зависи от двама ви.
— Не ставай смешна.
— Кажи ми, Мейс. Ако трябва да избираш между моя живот и живота на брат си… кой би избрал?
29
След няколко дни осъзнаха, че са се изгубили. От дни не бяха минавали през никакъв град, а запасите им от вода намаляваха. Караха с часове под безпощадния пек на пустинното слънце с надеждата да открият вода — река, поток, каквото и да е. По някакъв начин бяха загубили пътя.
След два дни бродене без вода, когато жените бяха на прага на бунта, се натъкнаха на индианци. Бяха десетима, млади, мъжествени бойци, изрисувани като за война.
Спряха и Летящата гълъбица се премести до Мейс.
— Те са от племето Пони — рече му тихо тя. — Търсят си боя. Трябва да ги убиеш, иначе те ще те убият и ще вземат жените.
Индианците започнаха да ги обкръжават.
— Говориш ли техния език?
— Да.
— Влезте вътре — нареди Мейс на останалите жени. Сетне се обърна към Летящата гълъбица. — Ти ела с мен.
Аби му подаде пушката, която бе взела от фургона. Но той само тръсна глава.
Жените гледаха отвътре сцената. Мейс и Летящата гълъбица бавно вървяха към най-възрастния индианец, който очевидно бе водачът.
— Той ще се опита да разговаря с тях! — удиви се Аби.
— Така ще погуби всички ни! — промърмори Люси. — Или нещо още по-лошо.
Саранда гледаше как индианците слизат от конете и хващат Мейс, като го държат разпънат на кръст, докато Летящата гълъбица говори бързо.
— Имаш ли пистолет? — попита тя Аби.
— Да.
— Дай ми го.
Тя сложи пистолета в джоба си и излезе навън в жегата. Като заслони очи с една ръка, за да отвлече вниманието им от другата си ръка в джоба, Саранда се приближи бавно и застана до Мейс. Индианците спряха и се вторачиха в нея.
— Казах ти да стоиш вътре — тросна се Мейс, все още прикован от двамина индианци.
— Говорят ли английски?
— Не — отвърна Летящата гълъбица.
— Имам пистолет в джоба си. Вземи го и го използвай, преди да е станало твърде късно.
— Не ми трябва — настоя Мейс.
Индианците, които не държаха Мейс, започнаха да я обкръжават. Единият докосна златистата й коса, друг опипа плата на роклята й. Те застанаха наблизо в кръг, като разтегнаха устни в одобрителни усмивки.
— Тези мъже не са виждали жена от доста време — предупреди я Мейс. — Освен ако не искаш…
— Искам да вземеш тоя пистолет и да го използваш.
Един от индианците грабна косата й отзад и грубо я дръпна така, че лицето й се приближи към неговото.
Изражението на Мейс се ожесточи и гласът му прозвуча като конски камшик.
— Саранда, влез в скапания фургон.
Летящата гълъбица се учуди, когато го чу да употребява непознатото име. Но каза нещо остро на индианците и те се оттеглиха.
— Защо си толкова опърничав?
Очите му се присвиха и той изрева към нея:
— Махай се оттук. Веднага!
Един от индианците проговори:
— Той казва, че ще ни оставят на мира, ако дадеш жената — прошепна Летящата гълъбица.
— Кажи му, че не става.
Тя докосна ръката на Мейс.
— Аз ще отида с тях. Ще…
— Кажи му, че жените ми не струват колкото моя живот. Кажи му, че са безполезни. Слаби са. Не могат да готвят, не могат да се грижат за мъжете. Кажи му, че плюя на тях. Понитата ми са по-ценни. Но не ги давам на никого.
Индианката превеждаше, докато Мейс говореше.
Едновременно индианците погледнаха към фургоните и забелязаха лъскавите понита. Мъжете, които го държаха, го пуснаха и тръгнаха да огледат понитата. Освободен, Мейс грабва ръката на Саранда с такава сила, че тя усети как пръстите му се впиват в плътта й. Дръпна я настрани.
— Можеш поне малко да ми вярваш!
— Можеха да те убият…
— Ако ме убият, то ще е заради теб.
Тя го погледна втренчено, ужасена. Той я разтърси.
— По дяволите, не знаеш ли какво правиш с мъжете?
Тя го погледна в очите, студени и твърди като камък. Уплашена заради него, тя промълви:
— Мейс…
Но той не й обърна внимание. Стрелна с поглед индианците, които оглеждаха зъбите на понитата.
— Влизай, по дяволите, в този фургон, преди да си разбрала.
Тя се върна във фургона с нежелание. Вътре въздухът бе наситен със страх.
— Взе ли го? — попита Аби.
— Не. — Саранда извади пистолета от джоба си и го сложи върху леглото.
— Тръгват си — извика Люси.
Близначките се спуснаха към прозореца.
— С нашите понита!
Те се спънаха в полите си в желанието си да излязат навън.