Смаян от тази похвална реч, Бат се огледа към грейналите лица наоколо, приели вече толкова убедително разказаната легенда за факт. В Ню Йорк бе настъпила ерата на културата и науката, но през февруари 1878 г. по улиците на Западен Канзас все още пълзяха въоръжени хора и да убиеш човек преди закуска бе нещо обикновено. Всички бяха заредени с такива истории и сега бяха повярвали.
— Никога не съм мислил по такъв начин — ухили се той. — Ей богу, Арчър, искам да стисна ръката ви!
Избухнаха аплодисменти, когато Арчър благоволи да протегне ръка. Застигнат от така съчинената приказка, Бат я стисна. Саранда сви уста.
В съседната бална зала засвири квартет и предостави на Бат чаканата възможност. Той се обърна към Уинстън и каза:
— Моля за честта да потанцувам с вашата годеница, господин Ван Слайк, ако е удобно.
— Разбира се!
Взел Саранда в ръце, той я завъртя на безопасно разстояние от тълпата и попита:
— Какво става тук?
Тя го удостои с безлична, изкуствена усмивка, предназначена за околните.
— Очарователно посрещане на отдавна загубен приятел, трябва да кажа.
С естествения за нея британски акцент гласът й звучеше съвсем различно — лек като полъха на бриза, възбуждащ, много чувствен.
— Не ме будалкай, гълъбче. Пробутваш ми разни номера, а аз искам да зная какво значат те, преди да съм пуснал езика си в ход!
— Не мога да говоря сега, Бат. Освен това, много е сложно за разказване. Само след минута ще пристигне Уинстън. Винаги го прави — каза бързо тя.
— Доколкото виждам, всички тези мъже са влюбени в теб.
— До един. — Тя се засмя на сърдитото му лице. — Не се цупи, скъпи. Утре ще намеря начин да ти разкрия всичко.
— За човек с вързани крака чакането до утре е прекалено дълго.
— Моля те, кажи ми: какво те смущава? — Сега усмивката й бе дразнеща. Правеше й удоволствие да го будалка.
— Не забелязах особено вълнение, когато гледаше годеника си. Но ей богу, очите ти светнаха, когато оня приятел Арчър се появи. Какво става тук?
На дансинга дойдоха и други двойки и се завъртяха около тях. Саранда доближи уста до ухото му и се изповяда:
— Арчър е мошеник. — Гласът й се пречупи от вълнение. Сетне тя се отдръпна и се взря в очите му в очакване на реакцията.
— Мошеник? Кой е той?
Тя се огледа. Искаше да е сигурна, че никой не ги гледа. Уинстън вече бе тръгнал към тях; криволичеше между танцуващите двойки с намерение да ги прекъсне. Преди да го достигне обаче, тя прошепна разпалено:
— Той е най-черният проклет измамник, който Англия е произвела някога. А аз съм тук, за да го унищожа!
3
Бат се стресна, събуди се и посегна към пистолета, който оставяше винаги да виси на таблата на леглото. Кобурът си беше там, но пистолет нямаше. Разтревожен, той седна в леглото и се втренчи във видението пред себе си.
Саранда седеше в долния край на леглото му в бяла дантелена нощница и прозрачен халат, който падаше на меки дипли. Някак бе успяла да запали малка газена лампа; светлината й не бе по-силна от тази на звездите. В едната си ръка държеше револвера, а в другата — патроните. Полюлявайки оръжието с два пръста, тя прошепна с предизвикателна усмивка:
— Това ли търсиш? — На дланта на другата ръка подхвърляше патроните като зарове.
Свалила грима, тя изглеждаше млада, свежа и обезоръжаващо естествена. Чувствеността й бе вродена, а не заучена. Кожата й сякаш гореше с вътрешна светлина и излъчваше странен, тревожещ дъх на невинност — като се има пред вид „работата“ й и прекалено очевидният факт, че седеше на леглото му посред нощ в нощница, която не скриваше почти нищо от женствената й фигура. Потъналата в сянка ямка между гърдите й привлече погледа му. Не му остана време да се почуди дали ще може да види зърната й през дантелата, защото забеляза нещо не по-малко важно. Тя бе напъхала в корсажа си няколко новички банкноти — от онези, които му бе дал Джаксън ван Слайк. Погледна към тоалетката. Портфейлът му бе преровен; няколко от същите нови банкноти се подаваха отстрани, като да бяха върнати там набързо.
Саранда проследи как погледът му се връща към деколтето й и се засмя тихо.
— Помислих си, че ще е честно да делим печалбата, защото аз уредих идването ти тук. Считай го като комисионна за направени услуги.
Същата Саранда от едно време. И все пак изглеждаше съвсем различна от жената, с която бе прекарал вечерта в присъствието на други хора. Нямаше я изтънчеността на Сара Вурс. В светлината на лампата сребристата й коса висеше около лицето и по раменете й несресана, като ореол от лунни лъчи. Очите й изглеждаха по-светли, сивкаво-сини, като дим. Бяха огромни за това лице, предизвикателни с далечната си тайнственост и с насмешливата си чувственост. Тя бе по-свежа, по-смайващо красива без тържествения „костюм“, в който бе облечена вечерта.