Но тя искаше нещо повече от тялото му. Искаше да го излекува. Копнееше за сърцето му, за душата му. Само да не беше Блакууд…
— Искам да те имам сега и тук — прошепна той в ухото й. — Да проникна вътре и да те подлудя. Да те притисна към себе си и да те накарам да забравиш за всички мъже, които си познавала.
— О, да — прошепна тя. Болеше я от желание. Ръцете му върху задника й се движеха с настойчив ритъм, като разтваряха полукълбата й, докато я притискаше към слабините си.
— Искам да усетя кожата ти под ръцете си. Да вкуся зърната ти с езика си. Да се пъхна вътре в теб и да усетя как потръпваш под мен. — Той вдигна ръка и я прокара замечтано по устните й. — Искам да се изпразня в устата ти.
Тя разтвори устни и пое пръстите му в устата си. Той ги извади оттам, пое брадичката й в ръка и я повдигна, за да я погледне злобно в очите.
— Но така само ще се докажа като един Блакууд, нали?
— Грешиш — рече задъхано тя. — Не беше същото. Изобщо не беше.
— Е… — Очите му огледаха устата й, докато се разтваряше под жестоката хватка на ръката му. — Винаги си била добра лъжкиня. — Като се наведе, той я целуна целомъдрено за довиждане. — Не се притеснявай, скъпа, нищо не си направила. В края на краищата, не си отговорна за това, че съм се родил.
Той се обърна, без да й обръща повече внимание. Саранда дълго го гледа, задъхана и вцепенена.
Когато заговори, тонът му бе предпазлив, накъсан сякаш от някаква вътрешна ярост.
— А сега прави каквото ти казвам и се измитай от тоя фургон. Преди още един от братята Блакууд да се забрави и да те изнасили.
33
Един следобед Люси караше първия фургон, когато трима ездачи ги спряха. Бяха мексиканци, тежко въоръжени и натоварени с амуниции. Люси спря в очакване на неприятности.
Зад нея спряха и другите фургони. Откакто Мейс се бе настанил в първия фургон, Саранда се бе принудила да дели втория с останалите жени — ситуация, която бе най-малкото неудобна. Сега, когато фургоните спряха, тя погледна през малкото прозорче и видя мъжете, които говореха с Люси. Бандити! Единият от тях направи движение с пушката си и Люси хвърли колеблив поглед към своя фургон, където знаеше, че е Мейс, и скочи на земята.
Вторият бандит почука по вратата на фургона. След миг тя се отвори и отвътре излезе Мейс с разрошена коса, с прораснала черна брада, с която изглеждаше не по-малко съмнителен от бандитите.
Близначките, които караха другите фургони, бяха свалени от каприте. Докато главатарят на бандитите ги държеше на едно дуло разстояние, другите двама поеха към фургона на жените. Ботушите им поскърцваха по сухата пръст.
Летящата гълъбица застана до Саранда на прозореца.
— Мисля, че не са дошли да ни ограбят — прошепна тя.
— Да ни убият тогава? Но защо?
Индианката се обърна и я изгледа, без да мига.
— Ти може би знаеш повече от мен.
В този момент на вратата се почука и един мъж изрева да излязат.
— Застрелвала ли си човек? — Летящата гълъбица попита пак така тихо.
— Не.
— И аз. Би ли могла?
Саранда поклати глава. Тя не бе успяла да убие Ланс Блакууд, дори когато бе имала възможност да го стори.
— Тогава аз ще взема пистолета и ще се моля да имам сила.
В този момент вратата се отвори и един от бандитите влезе вътре. Като псуваше на испански, той хвана Саранда за ръката и я измъкна от фургона. През това време Летящата гълъбица взе пистолета и го мушна отзад в колана на полата си.
Изкараха ги навън, под палещото слънце. Жегата беше потискаща, а слънцето — толкова ярко, че очите ги заболяха.
Мейс говореше пиянски с главатаря на бандитите на перфектен испански. Тъй като не знаеше езика, Саранда не можеше да разбере какво казва. Но тонът му бе ясен. Като се олюляваше леко на краката си, Мейс се опитваше да измами бандита.
Саранда погледна към близначките и видя ужаса в очите им. Очевадно и те се страхуваха от същото: че Мейс, пиян и отчаян, няма да може да им помогне в схватката.
Тя подушваше опасността. Очите на бандита бяха студени и безчувствени — поглед на човек, който няма намерение да бъде разколебан. Той излая някаква заповед на Люси.
— Той иска да вземеш парите — каза й Мейс. Обърна се отново към мексиканеца и започна отново да го убеждава на испански. Замалко бандитът сякаш слушаше с жаден поглед. Сетне заговори отново, ухилен.
Жените бяха затаили дъх, а Мейс вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Е, опитах се“. Той обърна глава към фургона и даде знак на Люси да направи това, което й казват.
— Нямам намерение просто да връча на тази въшка парите, за които толкова се трудихме — запротестира тя.