Мейс вдигна ръка и се прицели в препускащите мъже. Дотогава бандитите вече се бяха отдалечили на известно разстояние, но той проследи хладнокръвно единия и натисна спусъка. Това бе невъзможен изстрел. И въпреки това само миг, след като проехтя, беглецът падна на земята. Мейс стреля и трети път, но не уцели, а бандитът с парите вече беше твърде далеч.
Когато димът се разнесе, настана пълна тишина. Саранда гледаше втренчено към Мейс, като в погледа й се смесваха шок и ужас. Другите изглеждаха по същия начин. Мейс стоеше прав, напълно изтрезнял, загледан с ужас в бандита, останал без лице, който само мигове преди това беше жив човек.
Жените го наблюдаваха изумени и мълчаливи как стоеше, с увиснал в ръката пистолет, който сякаш внезапно бе станал прекалено тежък за него. Изведнъж този мъж, който току-що ги бе спасил, падна на колене в прахта и се втренчи в трупа пред себе си, сякаш със закъснение се молеше за душата на мъртвия.
Без да ги забелязва, Мейс седна разкрачен, надвеси се над трупа, все още с пистолет в ръка, който повлече по земята. Не помръдна, изглежда изобщо не съзнаваше, че жените са там.
Саранда се надигна като в сън. Голата й кожа бе напръскана с кръв и парченца от мозъка на бандита. Тя почти не забеляза как Аби взе един шал от фургона и я уви с него. Саранда виждаше само Мейс. Никога през живота си не бе виждала подобни угризения, такова самообвинение.
— Сега съм като Ланс — каза той, тъй тихо, че едва го чу.
— Той беше зъл, Мейс. Той щеше да ме убие. След като всичките ме изнасилят.
— Саранда, не е имало жив човек, когото да не мога да измамя. Можех да справя и сега. Но се уплаших. Престанах да мисля.
Той пусна пистолета, сякаш със закъснение бе осъзнал, че все още го държи, сетне се втренчи в ръката си, като че ли никога преди не я бе виждал.
— Ти спаси живота ни. Тези мъже по никакъв начин нямаше да ни оставят да си отидем.
— Аз не съм убиец, по дяволите! — озъби се той. Сетне додаде по-спокойно. — Вече не мога да го казвам, нали? Също като Ланс. Какво каза ти? Щом си Блакууд…
Саранда го хвана за ръката и го обърна с лице към себе си.
— Не — извика тя, като започна да се бори, за да проникне през тъмата на наказанието, обгърнала съзнанието му. — Ти не си като Ланс. И днес го доказа.
— След като убих двама души, защото беше по-лесно, отколкото да ги придумам да се откажат от намеренията си ли?
— Не, ти ги уби, за да спасиш живота ми. А Ланс убива, защото е преизпълнен с омраза. Ти уби, защото ме обичаш.
Мейс я погледна в очите и разбра истината в думите й. Той я улови за талията и я придърпа към себе си, като осъзна какво за малко не е изгубил. Зарови глава в косата й и й позволи да ридае на рамото му, сетне наведе глава и сълзите му се смесиха с нейните.
Една по една жените се оттеглиха към фургоните и ги оставиха сами.
34
Нито един от двама им не бе позволявал на друго човешко същество да проникне до същността му — в онези потайни чувства, страхове и рани, които толкова майсторски съумяваха да крият и да използват срещу безпощадния свят.
Прегърнати, Саранда и Мейс най-сетне се почувстваха в безопасност. Навярно за първи път в живота си. Постепенно обаче започваха да осъзнават какво се е случило.
Всъщност те се бяха прегърнали над трупа на един мъртвец — човек, който се опита да ги унищожи.
Бавно се разделиха, сякаш това им костваше големи усилия. Саранда се чувстваше като жена, която се е събудила в леглото на непознат — не знаеше какво да каже, какво да очаква. Не бе сигурна дали помежду им има някакво обещание, но не смееше да попита, да не би да развали съкровения миг.
Мейс я взе в обятията си и избърса сълзите й с палци.
— Трябва да поговорим — каза той много нежно. — Но по-късно, сега имаме по-неотложна работа.
Саранда кимна с огромно облекчение. Тя докосна с пръсти влажните си бузи, след което близна развълнувана солената им влага.
— Мисля, че тези бандити са знаели къде сме — каза му тя. — Макар да не мога да кажа защо мисля така. Просто инстинкт.
— Нека се опитаме да разберем.
Мейс погледна трупа с отвращение, сетне го преобърна и претърси щателно джобовете му.
— Няма нищо.
После претърси дисагите на коня. Загледа се в смачкан лист хартия. Саранда видя как изведнъж раменете му увисват.
— Какво е това?
Мейс мълчаливо й подаде документа. Тя го пое любопитно. Беше изрезка от „Глоуб джърнъл“ със снимката на Лалита ван Слайк, използвана за идентифицирането на Саранда. Другото бе рисунка, наподобяваща Мейс на младини.
— Как са се докопали до това? — попита тя.