Внезапно чу далечен вик, който се извиси над тътена на вятъра. Отваряйки с усилие очи, тя видя как торнадото вдига единия фургон във въздуха заедно с коня и го захвърля на десетки метри като играчка. Вкопчилата се в колелото Люси също бе запокитена и се разби в земята, а сетне вихърът грабна тялото и го понесе над равнината. Току до Саранда едно високо дърво бе изтръгнато с корените, а клоните му одраскаха лицето й и замалко не я ослепиха.
Стискайки очи срещу праха, камъните и треските, Саранда се прилепи към дървото, ужасена, че ще умре. Като се бореше инстинктивно да не бъде изтръгната от своята опора, тя въставаше срещу мощта и величието на природата, която опустошаваше земята и правеше живота й да изглежда като сламка в бурята.
Сетне торнадото отмина тъй внезапно, както бе дошло. Вятърът утихна и тътенът отзвуча надалеч. В очите на Саранда имаше толкова много прах, че отначало нищо не виждаше. После съзря до себе си Мейс, който се надига от земята, мръсен и изподран като нея самата. Саранда погледна назад с облекчение и забеляза, че торнадото се движи на североизток и изглежда сега като една малка, въртяща се колона, която бързо се смалява, отлитайки надалеч.
Тя усети ръцете му върху раменете си.
— Добре ли си? — попита Мейс.
Саранда се обърна към него. Чувстваше се напълно изтощена, но иначе бе невредима. Той избърса бузата й с ръка и тя видя струйката кръв по лицето си от клоните, които я бяха издрали. Чувстваше се пребита, покрита с мръсотия, а страната я смъдеше. Но иначе бе добре. Бяха живи, което бе истинско чудо. Тя кимна с благодарност.
— Тогава по-добре да се погрижа за жените.
Саранда се огледа из равнината, докато Мейс се запъти с решителни крачки към мястото, където тялото на Люси лежеше изкривено и скършено на около стотина метра. Около тях всичко бе покрито с останките от торнадото. Конете и фургоните бяха захвърлени надалеч. На стотици метри от себе си Саранда виждаше ярки парчета плат, които преди бяха костюми или шатри, но сега бяха изпокъсани до неузнаваемост. Освен бедната Люси, тя не виждаше нито една от другите жени. Дали не бяха издухани твърде надалеч, за да ги намери Мейс?
Саранда се запъти в обратната посока, като се движеше сковано и едва повдигаше краката си. Равнината беше зловещо тиха след вихъра на разрухата. И въпреки това, докато търсеше телата на жените, Саранда чу нещо като далечен грохот.
На няколко метра пред себе си зърна нещо, която би могло да е тяло. Тя забърза нататък, а грохотът сякаш се усилваше. Внезапно Саранда спря на място. Шумът приближаваше и вече изпълваше равнината. С обезумяло от ужас сърце, тя се обърна, за да погледне. Ами ако е друго торнадо?
Тогава го видя. Огромно стадо добитък, което препускаше с все сила, ослепяло от ужас, и приближаваше в една безкрайна маса. Сякаш гигантска вълна се спускаше от хоризонта — право към Мейс.
Саранда изкрещя, но той явно не я чу, обърнат към тропота на хилядите копита. Мейс се затича към дърветата, за да избегне смъртоносната лавина от обезумели животни. Но те идваха твърде бързо! Саранда има време само да изкрещи от ужас, преди биковете да го връхлетят и той да изчезне под копитата им.
36
Времето сякаш спря. Останала без дъх, Саранда бе принудена да стане и да гледа как вълна след вълна стадото преминава през Мейс, стъпквайки с копита тялото на нейния любим. Може и да бе крещяла през цялото време — не знаеше. Ръцете й бяха притиснали устата, сякаш да спрат звуците, излитащи от гърлото й. Прекалено ужасена, за да плаче; напълно вцепенена, за да мисли, тя усещаше как тялото й се гърчи към Мейс, докато подивелите животни търчаха през мястото, където той бе паднал на земята.
Мина цяла вечност, докато най-сетне биковете отминаха и тя се втурна обезумяла като тях, през пресушената прерия към Мейс. Саранда извика, когато го видя. Той беше разкъсан на парчета! Дрехите му бяха на парцали, тялото му нарязано, разкървавено и странно изкривено. Беше обвил с ръце главата си, за да я защити, но Саранда видя червените струйки кръв в тъмните му къдри. За един ужасен миг тя се побоя да го докосне — страхуваше се да усети смъртта в любимото му тяло. Сетне Мейс леко се размърда с приглушено стенание. Полудяла от облекчение, Саранда се хвърли върху него и го обви със своето тяло.