Могъщият затворник
Влязох и поздравих двамата вождове, а Лорказ Птомел ми направи знак да се приближа. После впи поглед в мен и рече:
— Ти си сред нас едва от няколко дни, но благодарение на своята храброст успя да си извоюваш високо положение. Въпреки това не си един от нас и нямаш задължението да ни се подчиняваш. Намираш се в много особена ситуация. Пленник си, но можеш да даваш заповеди, които трябва да бъдат изпълнявани. Чужденец си, но от друга страна си таркийски вожд. Наглед си доста дребен и слаб, но можеш с един удар да убиеш силен воин. Неотдавна ни донесоха, че кроиш планове за бягство със затворника, който принадлежи към раса, различна от твоята, макар, според неговите думи, той да е почти убеден, че си се върнал от долината Дор. Всяко от тези обвинения е достатъчно, да бъдеш убит. Но ние сме справедлив народ и след нашето завръщане в Тарк ти ще бъдеш даден под съд, ако Тал Хайус пожелае така. Но — продължи той с металически глас, — ако успееш да избягаш с червеното момиче, отговорността за това ще трябва да поема аз. Тогава ще трябва да се бия с Тарс Таркас и или ще докажа, че съм заслужил да бъда вожд, или накитите ще бъдат свалени от моето мъртво тяло и ще бъдат предадени на по-добрия воин. Такъв е обичаят на тарийците. Нямам търкания с Тарс Таркас, вече доста време управляваме заедно с него най-многобройното племе на зелените хора и не бих желал да се бием. Ще бъда много доволен да те видя мъртъв, Джон Картър. Но без заповед на Тал Хайус можем да те убием в два случая: при самоотбрана, ако нападнеш някого от нас, или при опит за бягство. В интерес на истината трябва да ти кажа, че с нетърпение очакваме някой от тези случаи, за да се освободим от падащата върху нас отговорност. Благополучното отиване с червеното момиче при Тал Хайус е от огромно значение. От хиляда години таркийците не са взимали в плен такъв човек. Момичето е внучка на един от червените джедаци, нашите заклети врагове. Предупредих те. Червеното момиче твърди, че сме лишени от истински човешки чувства, но винаги говорим истината и сме справедливи. Можеш да си вървиш.
Обърнах се и излязох от залата. Така… Значи Саркоя наистина е започнала, да плете интриги около нас. Никой Друг не е могъл да предаде на Лоркас Птомел толкова бърза информация. Спомних си моментите от разговора, в който ставаше дума за бягство и за моя произход.
По Това време Саркоя беше най-старшата и най-доверената жена на Тарс Таркас. Следователно тя имаше могъщо влияние върху владетеля, тъй като никой друг не се ползваше с такова доверие, както Тарс Таркас.
И все пак аудиенцията ми повлия по начин, обратен на очаквания — не само не се отказах от мисълта за бягство, но съсредоточих върху обмислянето на плана и интелигентност, и опит. Сега, в значително по-висока степен отпреди, бях убеден в абсолютната необходимост от бягството, защото знаех, че в резиденцията на Тал Хайус Дейа Торис не може да разчита на добър прием. Сола беше ми разказвала за техния владетел и, съдейки по думите и, той бил истинско чудовище, олицетворение на злото, жестокостта и бруталността. Студен, хитър, пресметлив, за разлика от своите съплеменници, роб на дивите страсти, на жаждата за размножаване, която заедно с бавната смърт на планетата угасвала в гърдите на марсианците и вече почти затихнала.
Студена пот ме обливаше при мисълта, че божествената Дейа Торис би могла да попадне в лапите на такова чудовище, обременено с атавистични инстинкти. По-добре да запазя последните куршуми за себе си и да стрелям в сърцето си като онези храбри жени от пограничните територии на моя роден край, които предпочитаха смъртта пред робството в индианските лагери. Докато обикалях площада, потънал в мрачните си мисли, забелязах, че Тарс Таркас излиза от залата за аудиенции и се насочва към мен. Отношението му не беше се променило и той ме поздрави, спазвайки всички правила, като че ли не се бяхме виждали от дълго време.
— Къде е твоето жилище, Джон Картър? — запита ме след миг.
— Още не съм си избрал — отговорих аз. — Струва ми се, че би било най-добре, ако заживея сам или заедно е други войни. Тъкмо чаках подходящ миг, за да те помоля за съвет. Както знаеш — усмихнах се, — не познавам още обичаите ви.
— Ела с мен — покани ме той и тръгнахме през площада към сградата, която, както със задоволство установих, беше съединена със заеманата от Сола и нейните подчинени.
— Моята стая е на партера на тази сграда — каза Тарс Таркас. — Първият етаж също е зает, там нощуват други воини, но по-горните етажи са празни. Можеш да избереш някой от тях. Разбирам — продължи той, — че си предал своята жена на червеното момиче. Можеш да правиш каквото ти харесва, ти си извоюва правото за това, но като вожд трябва да имаш някого, който да ти прислужва. Според нашия обичай можеш да си избереш една или дори всички жени, принадлежали преди това на воините, чиито отличия носиш.