На седмия ден след битката е въздушния кораб Лоркас реши, че опасността е минала и ние се отправихме обратно към Тарк.
В дните преди нашето тръгване рядко виждах Дейа Торис; бях зает с овладяване на науките, които ми преподаваше Тарс Таркас, и с дресировката на моите тоати. Няколко пъти посетих жилището й, но не я заварих там, защото се разхождаше със Сола и разглеждаше сградите, разположени близо до площада. Предупредих ги да не се отдалечават твърде много, страхувах се, че могат да се натъкнат на големите бели маймуни, чиято жестокост познавах вече доста добре. Но моите опасения бяха оправдани само донякъде, тъй като след тях винаги вървеше Вул, а и Сола беше добре въоръжена.
Последната вечер преди тръгването ги забелязах да вървят по голямата алея, водеща към площада. Излязох да ги посрещна и като казах, че поемам върху себе си отговорността за безопасността на Дейа Торис, изпратих Сола под някакъв благовиден предлог в къщи. Изпитвах добри чувства към Сола и й имах пълно доверие, но желаех да остана насаме с Дейа Торис. Тя не само беше чудесна приятелка, но в моите мисли я свързвах с онова, което бях оставил на Земята. Обединяваха ни толкова силни връзки на взаимен интерес, като че ли бяхме се родили под един и същи покрив, а не на различни планети, отдалечени една от друга на разстояние четиридесет и осем милиона мили.
Знаех, че тя изпитва същите чувства към мен. Когато забеляза, че се приближавам, отърси се от унинието и лицето й засия! Поздрави ме по начина, обичаен за червените марсианци — поставяйки дясната си длан на лявото ми рамо.
— Саркоя каза на Сола, че си станал истински таркиец — каза тя, — и че сега няма да мота да те виждам по-често от другите воини.
— Лъже — отговорих аз.
Дейя Торис се усмихна.
— Знаех, че дори и да си станал истински член на тяхното племе, ти ще си останеш мой приятел. На Барсум казваме: „Войнът може да промени отличията си, но сърцето си — никога“.
— Струва ми се, че направиха всичко, за да не ни позволят да се срещнем — продължи Дейа. — Винаги, когато имаше свободно време, някоя от по-старите жени от смитата на Тарс Таркас намираше претекст да отведе Сола и мен някъде, където не би могъл да ни срещнеш. Често ме заставяха да работя в подземията на тази сграда при размесването на барут с радий или изработването на патрони. Знаеш, че те трябва да се правят на изкуствена, светлина, слънчевата предизвиква експлозия. Забелязал ли си, че куршумите им избухват при удар с целта? Външната непрозрачна обвивка се счупва, откривайки дебел стъклен цилиндър, в чиято предна част е поставена сместа от барут и радий. Щом до нея достигнат слънчевите лъчи, дори и да са разсеяни, тя избухва с несравнима сила. Ако някога бъдеш свидетел на битка през нощта, ще забележиш, че взривове няма да има. Затова пък следващото утро ще бъде изпълнено с детонациите на изстреляните през нощта куршуми, върху които е паднала слънчевата светлина, Но обикновено след залез-слънце се употребяват неексплозивни патрони.
Колкото и да ме интересуваха допълненията, които Дейа Торис внасяше в моите познания по военното изкуство на марсианците, много повече се вълнувах от отношението към нея. Това, че се стараеха да ме държат на разстояние, вече не ме изненадваше, но много се ядосвах, че я принуждават да работи тежка и опасна работа.
— Унижаваха ли те? Отнасяха ли се жестоко с теб? — запитах аз, усещайки как горещата кръв на предците ми кипи в моите жили.
— Не, по-скоро не — отговори тя. — Стараят се единствено да наранят моята гордост. Знаят, че произхождам от великия род на Джедаците, наброяващ хиляди поколения, че мога да проследя историята на моите прародители до строителя на първия канал и затова ги гризе завистта, че не познават дори собствената си майка. В дъното на душата си те мразят своята страшна съдба и изливат омразата си върху мен, символизиращата всичко, от което те са лишени, за което тъгуват, знаейки че то е непостижимо. Да се смилим над тях, вожде мой, защото, дори да се наложи да загинем от ръцете им, можем да бъдем милостиви, тъй като стоим по-високо и те разбират това.
Ако знаех какво означават думите „вожде мой“, изказани от червената жена към мъжа, щях да преживея най-голямата изненада в моя живот, но не го разбрах нито тогава, нито през следващите няколко месеца. Изглежда, че още много неща съм имал да науча на Барсум.
— Да, Дейа, мисля, че най-доброто доказателство за нашата мъдрост ще бъде, ако приемем съдбата си с достойнство. Въпреки това се надявам, че следващия път, когато някой марсианец, все едно дали зелен, червен, розов или виолетов, се опита да ти причини зло, аз ще бъда до теб, моя принцесо.