— Носиш отличия на зелен воин, след теб върви калот, а на вид си като червените хора. Но цветът на твоята кожа не е нито зелен, нито червен. В името на деветия ден, кой си ти всъщност?
— Аз съм приятел на червените хора и умирам от глад. В името на всичко човешко, отворете — успях да отговоря аз.
Вратата потрепера и започна да се прибира навътре в стената. Зад нея се показа не много дълъг, тесен коридор, а в края му — друга врата, еднаква с първата. Не забелязах никого, но веднага, щом Вул и аз влязохме през първата врата, тя се затвори зад нас тихо и се върна в изходното си положение. Забелязах, че беше необикновено дебела, може би около двадесет стъпки. Когато вратата се върна в изходното си положение, от тавана на коридора се спуснаха големи метални цилиндри и влязоха в отворите, образували се в пода. След първата врата се отвори втора, а след нея трета, всички те се затваряха зад гърба ми като първата. Минах през вратите, и се намерих в голямо вътрешно помещение. Там на широка каменна маса намерих храна и пиене. Същият глас ми каза, че мога да утоля спокойно глада и жаждата си и да нахраня и своя калот, а след това, когато с неописуемо удоволствие се заех с храната си, ме засипа с въпроси.
— Всичко това е много странно — заключи гласът, след като преустанови с въпросите, — но ти говориш истината. Сигурно не си от Барсум. Убедих се, след като разгледах твоя мозък, странното разположение на вътрешните органи и големината и формата на сърцето ти.
— Ти можеш да виждаш вътре в моето тяло? — извиках аз.
— Да, мога да проникна навсякъде, освен в твоите мисли, а ако ти беше от Барсум, щях да мога да чета и тях, като в разтворена книга.
В стената срещу мен се отвори врата и оттам влезе някакво странно, дребно, сухо човече. Към единственото му облекло или по-скоро накит — тясна златна яка, беше прикрепен голям нагръдник, гъсто обшит с диаманти. В средата му се виждаше странен по форма и цветове камък. Той разлагаше дневната светлина на девет лъча, при което седем от тях бяха същите, както в нашия земен спектър, а цветовете на другите два не познавах. Не съм в състояние да ги опиша, както никой от вас не е способен да опише някой от земните цветове на сляп човек. Мога да кажа единствено, че са невероятно красиви.
Старецът седна до мен и разговаряхме няколко часа. Най-странното от всичко беше това, че докато аз съумявах да разчета всяка негова мисъл, той не знаеше за моите нищо, докато не ги изкажех на глас.
Не се издадох, че умея да чета мислите му и благодарение на това узнах много неща. Те по-късно се оказаха твърде полезни за мен, никога нямаше да ги узная, ако той подозираше за моята способност. Марсианците така добре владеят своя мозък, че умеят да контролират мислите си с изключителна прецизност.
В същата сграда се намираше инсталацията за производство на изкуствен въздух, изпускан в атмосферата, за да поддържа живота на Марс. Тайната на производствения процес се състои в употребата на деветия лъч, изпускан от странните камъни, подобни на този, който носеше на нагръдника си моят домакин.
Лъчът биваше отделян от другите слънчеви лъчи с помощта на сложни устройства, инсталирани на покрива на сградата. Три четвърти от площта на сградата се заема от резервоари, в които този лъч се събира. След това продуктът се поддава на въздействието на електрическия ток или по-точно се съединява в известни пропорции със сублимирани електрически трептения и се изпомпва в пет големи резервоара, разположени по цялата планета; изпуска се, за да се съедини с атмосферата.
В сградата винаги има на склад достатъчно количества от деветия лъч, за да може атмосферата на Марс да бъде поддържана в такова състояние, в каквото е сега. Единствената заплаха представлява възможността да се случи някакво непредвидено произшествие, в резултат на което могат да се повредят изпомпващите устройства.
Старецът ме заведе в помещение, в което се намираха двадесет помпи, всяка способна да доставя въздух на цялата планета Марс, и ми каза, че се грижи за тях от осемстотин години. Помпите работят последователно — всяка по едно марсианско денонощие или малко повече от двадесет и четири и половина земни часа. Има помощник, с когото дежурят при уредите на смени. Прекарват в самота почти половината от марсианската година, или около триста четиридесет и четири земни дни в тази фабрика, отдалечена от всякакви населени места.