Когато споменах, че може би няма да мога да им се отблагодаря за оказаната ми любезност и помощ, те ми отговориха, че ако остана достатъчно дълго на Марс, ще имам за това не една възможност. После се сбогувахме, а те гледаха след мен още дълго, докато съвсем изчезнах от очите им.
Въздушен разузнавач в армията на Зоданга
Пътувах към Зоданга, откривах все нови и нови пейзажи, а в няколкото ферми, в които спрях по пътя, узнах много полезни неща, отнасящи се до господстващите на Барсум обичаи и стопански методи.
Използваната във фермите вода се получава от ледниците на полюсите. Събира се в огромни подземни резервоари, а след това се докарва чрез водопроводи до населените места. По цялата дължина на водопроводите, от двете им страни се простираха обработваеми площи, разделени на приблизително еднакви по големина парцели, всеки от които се управлява от един или няколко земеделски офицери.
Вместо напояване на площите чрез изливане на скъпоценната течност на повърхността им, което би довело до огромни загуби вследствие на изпаряването, се прилага система от тънки тръбички, скрити под земята. Те довеждат водата непосредствено до корените на растенията. Реколтите на Марс всяка година са еднакви, там няма дъждове, бури или други природни бедствия, нито пък насекоми или малки птички да унищожават посевите.
По време на това пътешествие имах възможност за първи път от напускането на Земята да вкуся месно ястие — големи сочни късове месо от някакви добре охранени животни. Ядох също така зеленчуци и плодове — много вкусни, но с нищо ненапомнящи за земните. Всяко цвете, зеленчук, плодов храст или животно са до такава степен усъвършенствани чрез дълго и внимателно селекциониране в течение на столетия, че техните земни съответствия приличат само на бледи, неизразителни копия на марсианските си роднини.
По време на дългата си почивка срещнах много културни и благородни хора и след известно време нашите разговори с тях постепенно стигнаха до Хелиум. Един от по-възрастните мъже бил там преди няколко години с дипломатическа мисия и с голямо съжаление говореше за обстоятелствата, които от дълго време принуждават двете страни да водят война помежду си.
— С пълно право Хелиум се гордее със своите жени — най-хубавите на Барсум, а истинска перла сред тях е Дейа Торис, дъщерята, на Морс Кайак. Хората буквално я боготворят, а откакто изчезна при неуспешната експедиция, целият Хелиум потъна в траур. Това, че нашият владетел заповяда да бъдат нападнати омаломощените и почти разрушени въздушни кораби, връщащи се от тази експедиция в къщи — продължи възрастният мъж, — беше поредната негова непростима грешка. Рано или късно народът на Зоданга ще постави на негово място някой по-мъдър човек. Дори и сега, когато нашите победоносни войски са обкръжили Хелиум, хората в Зоданга гласно изразяват своето недоволство. Тази война не се радва на популярност, защото не е борба за истина и справедливост. Нашите сили използваха отсъствието на главната флотилия на Хелиум, която беше тръгнала да търси принцесата на Хелиум, и лесно се справи с отслабената отбрана на Хелиум. Говори се, че градът ще се предаде през следващите няколко дни.
— А какво става с принцеса Дейа Торис? — запитах с привидно безразличие.
— Загинала е — отговори мъжът. — Узнали са това от един зелен воин, пленен наскоро от наш отряд на юг. Избягала от таркийците с някакво странно същество от друг свят, само за да бъде заловена от вархунците. Техните тоати дълго бродили по дъното на едно пресъхнало море, а наблизо били открити следи от кървава схватка.
Тъй като тези сведения съвсем не бяха сигурни и не представляваха категорично доказателство, че Дейа Торис наистина е загинала, реших да опитам по най-бързия възможен начин да стигна до Хелиум и да предам на Тардос Морс сведенията за неговата внучка, с които разполагах аз.
Десет дни след напускането на фермата на братята Птор стигнах до Зоданга. Още по времето на моя първи контакт с червените жители на Марс забелязах, че присъствието на Вул събужда не съвсем благосклонен затова пък силен интерес към моята особа, защото принадлежеше към вид животни, никога не опитомявани от червените хора. Ако влезех в Зоданга с Вул, впечатлението щеше да бъде същото, както ако някой тръгнеше да се разхожда по Бродуей с лъв.
Мисълта за раздялата с моя верен приятел искрено ме натъжи и аз отложих решението докато стигнем до вратите на града. Но малко по-късно разбрах, че трябва да се разделим. Ако ставаше дума само за моята безопасност, нищо не би могло да ме накара да се разделя с единственото същество на Барсум, което от мига на срещата ни искрено се привърза към мен. Но аз исках повече от всичко друго да открия жената, на която се заклех да служа вярно и дори да отдам живота си и трябваше да отправя предизвикателство към опасност на този тайнствен град. Не можех да си позволя грижата за безопасността на Вул да отвлича вниманието ми и да стане причина за неуспеха на моето начинание. Сбогувах се с него приятелски, обещах си, че ако се върна невредим от очакващите ме приключения, ще намеря начин да го открия.