След като хапнахме се упътихме към главната квартира на дивизиона за въздушно разузнаване и Кантос Кан ме представи на своя командир; молеше го да ме приеме на служба. Според задължителната процедура трябваше най-напред да мина през някои изпитания, но Кантос Кан ми каза да не се страхувам, той поемал това задължение върху себе си. И уреди нещата, като се яви пред комисията под името Джон Картър.
— Разбира се, тази мистификация някой ден ще излезе на бял свят — каза той, смеейки се. — Те сигурно ще сравнят данните за ръста, теглото и цвета на очите, от документите и действителността, но дотогава ще минат няколко месеца, а през това време ние вече отдавна ще сме завършили своята мисия; без оглед на това дали ще успеем, или не.
През, следващите няколко дни Кантос Кан ме обучаваше да летя и да ремонтирам машините. Корпусът на едноместната разузнавателна лодка е около шестнадесет стъпки дълъг, две стъпки широк и се стеснява в двата края. Седалката на пилота се намира над малкия, безшумен двигател. Средството за придвижване (или „горивото“, ако мога да го нарека така) е складирано в тънките метални стени на корпуса и се състои от осмия лъч, който във връзка със своето предназначение се нарича „двигателен лъч“.
Този лъч, също както и деветият, е непознат на Земята, но марсианците са открили, че се намира във всеки вид светлина, независимо от нейния източник, и дава възможност да се извършват полети, каквито бойните самолети на Земята все още не са в състояние да си позволят. Марсианските въздушни кораби се носят из разредения въздух на планетата с такава грация, с каквато детските балончета плуват по небето на Земята.
През първите години от откриването на лъча, преди марсианците да се научат да го контролират и да си служат прецизно с него се случили редица странни неща. Например преди около деветстотин години бил построен първият боен кораб, задвижван така. За съжаление резервоарите на осмия лъч били напълнени с прекалено голямо количество от него и след излитането си от Хелиум корабът повече не се завърнал там. Двигателната сила била толкова голяма, че го отнесла далеч в космическото пространство, където и до днес може да се види с помощта на телескопите — малък спътник, който за вечни времена ще обикаля Барсум на височина десет хиляди мили.
На четвъртия ден след пристигането ми в Зоданга извърших първия си полет. Благодарение на него получих повишение и квартира в двореца на Тан Косис.
Излетях във въздуха и направих няколко кръга над града, така както правеше това Кантос Кан, и увеличавайки скоростта до пълна мощност, полетях с главоломна бързина на юг покрай един от големите водни пътища, достигащи до Зоданга от тази страна.
Прелетях почти двеста мили за по-малко от час. Изведнъж ниско долу забелязах трима зелени воини. Те преследваха в голям галоп малка бягаща фигурка, която се стремеше да стигне до заобикалящите обработваемите площи степи. Бързо намалих скоростта, заобиколих ги изотзад, забелязах, че обект на преследването от зелените воини е червен марсианец, и че носи отличителните знаци на въздушния дивизион, към който принадлежах. Наблизо видях лодка и разхвърляни наоколо уреди и инструменти. Вероятно е бил изненадан от зелените в момент, когато е ремонтирал лодката си.
Ездачите препускаха с всичка сила и вече почти настигаха дребничката в сравнение с тях фигурка. Войниците се бяха навели надясно с насочени дълги копия. Всеки от тях се стараеше пръв да прониже нещастния зодангиец и сигурно след миг бедата щеше да го сполети, ако не бях се появил аз.
С пълна скорост отправих лодката към зелените ездачи и скоро ги настигнах. Без да намалявам скоростта, насочих носа на лодката към гърба на най-близкия от тях. Ударът, достатъчно силен, за да пробие няколкосантиметрова броня, изхвърли над главата на тоата лишеното от глава тяло на войника далеч напред; падна и се плъзна по мъха. Изплашените тоати на двамата, останали зелени воини се разквичаха уплашени и се разбягаха на разни страни. Намалих скоростта, направих кръг и кацнах пред изумения разузнавач. Той горещо ми благодари за помощта, оказана му в най-съдбоносния миг, и ми обеща, че ще бъда възнаграден както подобава. Оказа се, че съм спасил живота на един от братовчедите на джедака на Зоданга.
Решихме да не губим време, защото воините можеха да се върнат веднага, щом овладеят своите подплашени тоати. Заехме се с ремонта на повредената лодка и напрегнахме всички сили, за да свършим колкото може по-бързо. Оставаха ни само няколко довършителни операции, когато внезапно забелязахме, че зелените воини препускат към нас от две противоположни страни. Когато приближиха на разстояние около сто ярда, тоатите им отново отказаха да им се подчиняват, не искаха да се приближат към въздушния кораб — преди малко той така ги беше уплашил.