Най-накрая воините слязоха от тоатите си и тръгнаха към нас с насочени мечове. Аз се заех с по-високия от двамата, като преди това, пожелах на зодангиеца успех в схватката с другия зелен воин. Благодарение на все по-голямата си практика се справях с противниците си за кратко време и почти без усилие. Това ми позволи да се притека на помощ на новия си познат. Заварих го в много затруднено положение — лежеше ранен на земята, а зеленият воин, поставил крак на шията му, вдигаше меч за решителния удар. С един скок преодолях делящите ни петдесет стъпки и с насочен напред меч пронизах зеления марсианец. Той изпусна меча си и рухна на земята до своята жертва.
Прегледах зодангиеца и за щастие се оказа, че раните му не са сериозни. След кратка почивка той каза, че се чувства добре и е готов да поеме обратния път. Трябваше да полети в собствената си лодка — моята беше твърде малка, за да се съберем двамата в нея.
Бързо довършихме ремонта, издигнахме се заедно нагоре във винаги безоблачното марсианско небе и с голяма скорост, без по-нататъшни премеждия, се върнахме в Зоданга.
Наближавахме града и на съседната равнина забелязахме тълпа от цивилни и военни. Небето чернееше от бойни кораби, частни и обществени екскурзионни лодки, дълги ивици развяващи се коприна и различни видове знамена и флагчета.
Новият ми познат даде сигнал да намаля, приближи към мен на малко разстояние, предложи да кацнем и да наблюдаваме церемонията, каза ми, че за заслуги към страната ще бъдат наградени офицери и цивилни лица. После развя малко флагче, което свидетелстваше, че в лодката лети член на кралското семейство, заедно си пробихме път през навалицата от различни видове летателни апарати и увиснахме точно над главите на джедака на Зоданга и неговата свита. Всички бяха възседнали малки, домашни тоати, а в парадните им униформи и накити имаше такова количество разноцветни пера, че не можех да не забележа поразителната им прилика с индианците от моята родна страна — там, някъде далеч на Земята.
Един от членовете на свитата на Тан Косис обърна внимание на висящия над главата му роднина и джедакът направи знак на моя нов познат да кацне. Очаквайки построяването на войсковите части, джедакът разговаряше със своя родственик и аз забелязах, че както те, така и най-близкостоящите членове на свитата от време на време поглеждат нагоре към мен. Не можех да разбера за какво ставаше дума в разговора, но той изведнъж прекъсна и всички слязоха от тоатите си. Последната рота беше вече заела мястото си в строя. Един от членовете на свитата отиде при строените части и извика името на някакъв войник, заповяда му да излезе пред строя. После на висок глас разказа пред всички какъв подвиг е извършил този воин, как е заслужил признанието на джедака, а монархът приближи към щастливия младеж и прикрепи към лявата му ръка метално отличие.
Така бяха отличени десетина души и в един момент церемониал майсторът извика:
— Джон Картър, въздушен разузнавач!
Никога в живота си не съм бил толкова изненадан, но военната дисциплина е дълбоко вкоренена в мен, веднага кацнах и излязох напред както правеха другите. Застанах пред офицера, а той извика с толкова силен глас, че сигурно беше чут от всички присъстващи роти и зрители:
— Джон Картър, като признание за твоята необикновена смелост и умение, показани в защита на особата на братовчеда на джедака Тан Косис, по време на която си победил трима зелени воини, нашият джедак с удоволствие те дарява със знак на своето уважение към теб.
Тан Косис приближи към мен и като прикрепваше отличието към ръката ми над лакътя, каза:
— Моят братовчед ми разказа подробностите на необикновения ми подвиг. Той, струва ми се, граничи с чудото. Щом така добре умееш да защитиш братовчеда на джедака, колко по-добре ще съумееш да защитиш особата на своя джедак. От този миг ти си падвар от моята гвардия и ще живееш в двореца.
Благодарих на владетеля и се подчиних на заповедта му, присъединих се към неговата свита. След края на церемонията откарах лодката на мястото й върху покрива на казармите на дивизиона за въздушно разузнаване и в компанията на пристигналия от двореца пратеник се представих на дежурния офицер на новото ми местожителство.