Веднага след битката се отправихме към жилището на Тарс Таркас. Останах в него за известно време сам. След събитие като днешното вождовете винаги се събираха на съвещание.
Седях, очаквах завръщането на моя домакин и чух, че в съседната стая нещо се движи. Отидох там и след миг паднах на купчината кожи и коприна, съборен от тежкото тяло на някакво огромно животно. Това беше Вул, верният, любещ Вул. Той намерил обратния път към Тарк и, както по-късно ми каза Тарс Таркас, изтичал веднага към помещенията, в които живях, и не ги напуснал до този миг, неуморно очаквайки завръщането ми.
— Тал Хайус знае, че си тук — каза Тарс Таркас, след съвещанието. — Саркоя ни е видяла, когато се връщахме от битката и те е познала. Джедакът ми заповяда да те заведа при него още тази нощ. Но аз искам да ти кажа нещо друго, Джон Картър. Имам десет тоата и ти можеш да си избереш един от тях. Ще те заведа до най-близкия воден път за Хелиум. Тарс Таркас може би е жесток зелен воин, но той може да бъде и приятел. Ела, трябва да побързаме.
— А какво ще стане с теб, когато се върнеш? — запитах аз.
— Най-вероятно ще ме хвърлят на дивите калоти или може би ще измислят нещо още по-лошо — отговори съвсем спокойно Тарс Таркас. — Освен ако мога да се преборя с Тал Хайус, което отдавна чакам.
— Тарс Таркас, ще остана с теб и тази нощ, ние двамата ще отидем при джедака. Няма да позволя да се жертваш напразно. Може би точно днес ще имаш шанса да изпълниш своята отдавнашна мечта.
Тарс Таркас се опита да ме убеди да се откажа от своето решение, заяви, че само при едното споменаване на името ми Тал Хайус изпада в бяс и веднага, щом му падна в ръцете, ще бъда подложен на най-страшните изтезания, които могат да бъдат измислени, но като разбра, че няма да успее, най-накрая се отказа.
По време на вечерята разказах на Тарс Таркас историята, която чух от Сола през нощта по време на похода към Тарк. Той през цялото време не ме прекъсна нито веднъж, но напрягащите се под кожата му мускули свидетелстваха колко дълбоко преживява спомена за единственото същество, обичал някога.
Повече не се възпротиви, щом отново му предложих да отидем при Тал Хайус. Каза само, че преди това иска да поговори със Саркоя. Отидохме заедно в нейното жилище и пълните с омраза погледи, с които ме посрещна, бяха за мен достатъчна компенсация за всички бъдещи неприятности, породени от случайното ми завръщане в Тарк.
— Саркоя, — каза Тарс Таркас, — преди четиридесет години ти си станала причина за мъките и смъртта на една жена на име Гозава. Преди малко научих, че воинът, който я обичал, е разбрал за твоята роля, в тази история. Няма да те убие, защото нашите обичаи не позволяват това, но нищо не може да го спре да проведе с теб научен експеримент. Ще върже единия край на въжето за твоята шия, а другия — за крака на някой див тоат. По този начин той ще провери твоята издръжливост и способността ти да останеш жива. Това несъмнено ще допринесе за подобряването на нашата раса. Чух, че има намерение да го направи рано сутринта и реших да те предупредя. Приготовленията за пътешествието до река Исс няма да ти отнемат много време. Да вървим Джон Картър!
На другия ден сутринта Саркоя изчезна и оттогава никой повече не я видя.
Без да говорим какво и да било, тръгнахме към двореца на джедака и веднага бяхме отведени в залата при Тал Хайус — както ни се стори чакаше ни с голямо нетърпение. Заварихме го застанал прав на подиума и нетърпеливо поглеждащ към входа.
— Привържете го към тази колона! — извика той, когато ме видя. — Той се осмели да удари могъщия Тал Хайус. Нагорещете веднага желязото! Собственоръчно ще му изгоря очите, за да не може повече да обижда моята особа с нахалния си поглед…
— Вождове и военачалници на Тарк! — обърнах се аз към седящите наоколо членове на съвета, пренебрегвайки думите на Тал Хайус — Бях сред вас военачалник, а днес се борих с враговете ви, рамо до рамо с най-големия таркийски воин. Заради всичко това вие сте длъжни да ме изслушате. Та нали е известно, че сте справедливи хора…
— Мълчи! — изкрещя Тал Хайус. — Запушете му устата и го завържете, както заповядах!
— Бъди справедлив, Тал Хайус! — обади се Лорказ Птомел. — Кой си ти, че да пренебрегваш извечните закони на Тарк?
— Да, да, бъди справедлив! — обадиха се хорово още няколко гласа.
Докато Тал Хайус сумтеше и стискаше зъби от злоба, аз продължих:
— Вие сте храбри воини и цените смелостта на другите. Кажете къде беше вашият могъщ джедак по време на днешната битка? Не го забелязах в огъня на борбата. Защо го нямаше? Умее да тормози беззащитни жени и деца, но кога за последен път е видян да се бие с мъж? Дори аз, толкова по-малък от вас, го повалих с един юмрук. Какви са тези закони за таркийците, които позволяват да бъдат избирани за джедаци личности като Тал Хайус? До мен стои велик таркиец, могъщ воин и благороден човек. Кажете, вождове, не звучи ли добре според вас: Тарс Таркас, джедак на Тарк?