Жителите на Хелиум разбраха, че в наше лице имат приятели и от двата града стартираха стотици кораби — бързаха да ни помогнат. Започна истинска въздушна битка, първата, на която бях свидетел.
Корабите, на които се намираха зелените воини, кръжаха над корабите на Хелиум и Зоданга, защото техните бордови батареи в ръцете на зелените хора, които не умееха да ги обслужат, бяха безполезни. Но пушките им жънеха своята кървава жътва и огънят им до голяма степен оказа влияние върху крайния изход на битката, а може би дори го предреши.
В началото двете флотилии кръжаха на една и съща височина, обстрелвайки се взаимно от бордовите оръдия. В един миг един от тези залпове улучи най-големия от зодангийските кораби, пробивайки огромна дупка в борда му. Могъщата машина се наклони на една страна, изхвърляйки членовете на екипажа навън. Дребните фигурки, въртейки и преобръщайки се, полетяха към лежащата хиляди стъпки по-надолу, земя, а след тях, с постоянно нарастваща скорост, падна корабът и почти целият потъна в меката глинеста почва на отдавна пресъхналото море.
От гърдите на хелиумийците се изтръгнаха буйни викове на триумф и с удвоено настървение те атакуваха вражеската флота. Благодарение на умело извършените маневри два кораба на Хелиум се издигнаха на по-голяма височина и започнаха да обсипват противника с експлодиращи бомби.
Скоро останалите кораби на Хелиум един след друг започнаха да заемат позиция над зодангийците и за кратко време значително количество кораби, принадлежащи към флотата на обсаждащите града, се превърна в развалини, дрейфуващи към високата пурпурна кула в центъра на Хелиум. Няколко други се опитаха да избягат, но веднага бяха обкръжени от хиляди едноместни лодки, а над всеки от тях се носеше готов за десант кръстосвач от флотата на Хелиум. Битката отиваше към своя край за по-малко от час от мига, в който корабите на зодангийската армия излетяха срещу нас. Оцелелите зодангийски кораби бяха закарани като плячка в градовете на Хелиум, Това стана по един стар, необикновено патетичен обичай, който изискваше от капитана на падналия в плен кораб доброволно да скочи от кораба. И тези смели воини, държейки в ръце флаговете на своите родове, един след друг скачаха от мостиците на корабите право в обятията на смъртта, тя ги чакаше няколкостотин стъпки по-надолу.
Битката приключи изцяло едва тогава, когато последния смъртоносен скок изпълни главнокомандващият на флотата, давайки по този начин сигнал да се предадат и останалите кораби, които все още оказваха съпротива, за да се сложи край на по-нататъшното безсмислено избиване на войници и от двете страни.
Съобщихме на флагманския кораб на Хелиум да дойде по-близо и когато той се намери в обсега на гласа ми, извиках, че на борда ни се намира Дейа Торис и че искаме да бъде прехвърлена на флагманския кораб и колкото може по-бързо да бъде закарана в Хелиум.
Съобщената от мен новина стигна до съзнанието на всички, от всички кораби изригна лавина от радостни възгласи, след което веднага бяха издигнати флаговете с цветовете на принцесата.
Флагманският кораб приближи към нас и веднага щом бордовете се допряха един до друг, група офицери от флотата на Хелиум прескочиха при нас. Те направиха няколко крачки и застанаха като вкаменени, гледайки с широко отворени очи към зелените воини, напуснали своите позиции, на малки групички стоящи навсякъде по палубата. Скоро се появи Кантос Кан и офицерите се събраха около него, обсипаха го е градушка от въпроси. Скоро престанаха да слушат отговорите му — след малко цялото им внимание привлече приближаващата към тях Дейа Торис. Съпроводена от мен принцесата поздрави любезно офицерите, произнасяйки името на всеки от тях. Познаваше ги добре — всеки като добър войник, се беше представял в двореца на нейния дядо.
— Сложете ръце на раменете на Джон Картър — каза принцесата, посочвайки към мен. — Това е човекът, на когото Хелиум дължи не само спасението на своята принцеса, но и успеха на днешната битка.
Офицерите ме засипаха с любезности и комплименти и както ми се стори, най-голямо впечатление им направи това, че за освобождаването на Дейа Торис и разбиването на вражеските войски край Хелиум съм успял да привлека на помощ дивите таркийци.
— На този човек трябва да благодарите повече, отколкото на мен — казах аз, посочвайки към Тарс Таркас. Това е един от прочутите вождове и воини на Барсум, Тарс Таркас, джедакът на Тарк.