Лицето на Арайа придоби съвсем друг израз. Очите й нервно примигваха.
— Ох, виждаш ли, направо се влюбих в тази червената рокля! Какво чудо! Ох, съкровище, никога не съм мислила, че червеното е мой цвят… Но съм носила много червено като дете. Не намираш ли, че косата ми е твърде тъмна, за да нося този цвят? Ох, не знам! Май че съм и твърде дебела, за да нося червено. Гледай тука, тука… От сватбата досега съм наддала няколко килограма… Искаш ли малко лучец, съкровище?
Джей Ти се разсмя.
— Разбрах веднага. Това е жената на Лари, Бони.
Арайа също се смееше и продължаваше да унищожава закуската си.
— А Пати? Можеш ли да го докараш като Пати?
Очите на Арайа светнаха. Тя остави вилицата и стана. Извърна се с гръб към Джей Ти и наподоби идеално странната походка на Пати: със силно приближени колене и ръце, разперени като кокоши крилца, без да престава да грачи монотонно:
— Чарлз, смятам, че ще трябва да си купя и аз същата лампа. Тази приглушена светлина е истински божи дар за всякакъв тен…
Арайа млъкна и погледна Джей Ти изненадана. Той се смееше от все сърце. Колко хубаво беше да има отново публика! Винаги беше обичала да имитира разни хора. Такива представления си правеха с дядо й и сестра й след всеки официален прием…
Пред Джей Ти тя не се смущаваше, също както пред собственото си семейство. Сега тя се впусна да имитира всичките снощни приятели, като завърши представлението със сцена, в която едновременно всички участвуват. Представи мъжете малко отпуснати, наивно глуповати като деца. Жените им сипваха в чиниите, обираха трохичките от дрехите им, изглаждаха споровете между тях, като че мъжете бяха пораснали малки момчета. Но през цялото това време жените пък говореха за дрехи, пари, фризури, пари, рецепти за готвене, пари и отново пари.
Арайа го правеше без злоба и подигравка, сама се забавляваше с всяка роля, към която се обръщаше. Когато свърши, Джей Ти започна да бърше сълзите си, все още развеселен.
„Кой би могъл да помисли — Арайа го гледаше изненадано — че един американец има чувство за хумор!“
— Толкова смешни ли сме наистина? — запита той засмян.
— М-м-мм… — бе единственият отговор. Джей Ти се изправи.
— Така. А сега ще те науча как се мият съдовете. Ще ти хареса.
За първи път в гласа му нямаше неприязън. Показа й как да напълни умивалника с вода, как се прибавя препарат за миене.
— А сега потопяваш ръцете си във водата и започваш да миеш.
Арайа послушно посегна да започне, когато Джей Ти я хвана за китката и тихичко каза:
— Прощавай, забравих, че си изгори ръката. — Той я подържа за ръката няколко секунди, като я гледаше право в очите. — Аз ще мия, а ти ще ги бършеш. Разкажи нещо за Ланкония?
Арайа се зае с удоволствие за работата, защото през това време можеше да поговори за Ланкония. Започна с планините и прохладните пощи…
— Трябва да е съвсем различно от Ки Уест.
— След всичко, което видях тук, и аз мисля така — отвърна тя откровено. — Но ми харесват цветята тук. Такива пищни цветове!
— Иска ли ти се да разгледаш околностите?
Самата дума „да разгледаш“ накара Арайа да потръпне. Нали това бяха правили във Вашингтон! Само слизаха и се качваха в колата, все да разглеждат. Как Джей Ти й се накара, че искала да изпие една кола.
Джей Ти забеляза, че тя потръпна от ужас и сведе очи към умивалника.
— Този път може да е по-забавно. Слушай сега! Веднага трябва да тръгна за базата. Имаш ли достатъчно за четене?
— Разбира се. Учебниците.
— Да, разбира се. Може би… — заекна той.
— Доли каза, че ще ме вземе в единадесет без четвърт. Ще ходим на сладолед.
— Добре. Поне няма да си самичка. — Той източи водата и избърса ръцете си. — Трябва да вървя.
Той се качи на втория етаж и не след много се върна с някакви документи.
— Да си виждала чантата ми?
— Но ето я, съкровище! — отвърна тя с гласа на Бони.
Джей Ти прихна и пое чантата от ръцете й.
— Тогава до довечера, бейби! — Той се обърна закачливо и добави: — Пардон, Ваше кралско височество!
— Мисля, че „бейби“ ми харесва повече! — извика Арайа след него.
Тя се облегна на рамката на вратата, щастливо усмихната.
Доли пристигна точно на време.
— С такава елегантна рокля на сладолед! Господи! Винаги ли така скъпо се обличате? Същинска Мерл Оберон от последния й филм!
— Нямам друго. Неподходяща ли е?
— Ако отивахте на среща с някой велик херцог, щеше да подхожда, предполагам… — Доли дебнеше реакцията на Арайа. — Да вървим! Ще минем най-напред при Гейл. Тя може да има нещо подходящо в гардероба си. С удоволствие ще ви заеме нещо. Джей Ти тръгна ли?