— Да.
— Чудесно. Защото имам изненада за вас. Срещата ни всъщност е чак в три.
Арайа недоумяваше какво е замислила Доли, но тръгна покорно с нея.
Джей Ти погледна с ужас купчината документация на бюрото си и потърка очи. През последната нощ не можа да спи — след като Нейно кралско височество седна на леглото му и направо го подлуди с тази ефирна нощничка и екзотичните си ухания. Дълго не можа да откъсне очи от нея и тази сутрин, преди да я събуди.
„Това е само една задача, която са ми възложили, нищо повече!“ — повтаряше си той отново и отново. Трябва да я подготви да се държи като американка, а след като свърши всичко това, няма да я види повече. Разбира се, ако не се интересува нито от личността й, нито — пази Боже! — от тялото й. Той си спомняше твърде добре как се беше къпала на острова. За принцеса беше прекалено добре оформена… Ако тя пожелае, и за „мис Америка“ могат да я изберат… Точно така си бе помислил тогава.
Досега не беше трудно да спазва дистанция. Изглеждаше толкова надменна, толкова студена, като че не беше човек! Но днес… Сутринта беше толкова естествена! Още го напушваше смях като се сетеше за походката на Пати.
„Наистина странна жена! — помисли си той. — Толкова безпомощна и същевременно смела като лъв!“ Как така не изпищя, като се опари? Ами как изяде тия плувнали в мазнина яйца на очи, без да й мигне окото…
— Още ли не сте тръгнал, Джей Ти?
Джей Ти подскочи и отдаде стегнато чест, Дейвид му отвърна отпуснато.
— Тъй вярно, сър! Още съм тук.
— Научих, че сте младоженец?
— Тъй вярно, сър. От три дни.
— И какво се бавите тук още? Би трябвало да сте си в къщи, при жена си!
— Исках само да погледна още веднъж плановете за радара, а и…
Командирът му махна с ръка:
— Радва ме вашето чувство за отговорност, но в живота има и други неща освен работата, дори и във военно време! Сега ви заповядвам най-официално да си вървите у дома и да посветите останалата част от деня на съпругата си!
Джей Ти се усмихна.
— Тъй вярно, сър! На вашите заповеди!
Арайа наблюдаваше очарована отражението си в огледалото — младата хубава жена, която я гледаше оттам, й беше абсолютно непозната. Приглади косата си, отрязана на височината на раменете, гладка и блестяща, като прическа на средновековен паж. Вместо твърдата рокля от копринен шантунг беше облечена в пъстра плажна рокля от памук, която оставяше голи гърба, раменете и ръцете й.
— Е? — попита Доли. — Харесва ли ви?
— Много! Чудесно! — промълви Арайа. Тя се завъртя пред огледалото. — Чувствам се толкова леко, толкова…
— Американски! — добави Доли вместо нея.
— Точно така! Приличам ли наистина на американка? На момичетата от дрогериите?
— Момичетата от дрогериите? — прихна Гейл. — Вие сте толкова американска, колкото е и кока-колата!
— Мислите ли, че Мич ще е на същото мнение? — запита Арайа, докато все още се взираше запленена в огледалото.
— Мич? Все пак… Джей Ти…
Арайа бързо се поправи.
— Разбира се, имах предвид Джей Ти. Дойде ми просто на езика, защото Мич толкова много се смее. Но, разбира се, и Джей Ти се смее понякога. Тази сутрин, например. Иначе, общо взето… — Тя млъкна, защото усети, че четирите жени я гледаха като омагьосани.
Доли първа наруши мълчанието.
— Джей Ти има страшно чувство за хумор! Но в момента е страшно напрегнат, отговаря за толкова много неща! Но после пак ще си стане същия! Охо! Момичета! Стана три и четвърт! Тръгвайте! Мъжете ни чакат!
Бони, Гейл и Пати излязоха навън. Доли поспря за малко Арайа.
— Джей Ти е едно чудесно момче! Така е, повярвайте ми! Всички госпожички тук, а и половината от омъжените жени, тичаха след него!
Арайа я погледна недоверчиво:
— Наистина ли? Може би тук има твърде малко ергени?
— В една военноморска база и то във военно време, има купища чудесни мъже! — Доли изгледа Арайа изпитателно. — Той нещо не се е отнесъл добре с вас, така ли е?
— Той е мой съпруг — Арайа изведнъж осъзна, че тези американки все се опитваха да я предизвикат да им разкаже нещо. — Винаги е бил добър към мене.
— Когато Бил започне да се мъчи „да бъде добър към мене“, значи непременно кръшка някъде! Но хайде, трябва да тръгваме!
Мъжете бяха изгубили търпение. Погледът, с който Мич прониза Арайа, я накара да сведе очи. Как свободно я хвана за ръката и й подаде стола! А след това седна до нея и веднага преметна ръка зад гърба й…
— Изглеждате страхотно! Направо ме торпилирахте! — каза той неясно. — И преди това бяхте красива, но сега сте в състояние да объркате целия градски транспорт! Какво ще кажете за една разходчица на лунна светлина?