— Много е хубава, нали?
— Изглежда много сладка, при положение, разбира се, че харесваш такива префинени мадами.
— Аха. Ясно — кимна Доли.
— Какво ти е ясно? — изръмжа той.
— Страхуваш се от нея.
— Какво-о?! — изрева той и закова на червения светофар.
— Страхуваш се от това, че ако си мъничко по-любезен с нея, може да откриеш, че е много мила и смела. Бил ми разказа, че дори не можела да се облича без чужда помощ, когато пристигнала в Америка. А сега ти приготвя закуската!
— Когато реши да ми прави закуска, си изгори ръката!
— Но поне се е опитала! Помислял ли си някога за това, колко самотна се чувства? В чужда страна, омъжена за човек, който я презира… И пак прави възможно най-доброто! Справя се въпреки противното ти държане.
— Въпреки моето държане?! Та аз и спасих живота!
Настъпи мълчание. След време Джей Ти каза тихо:
— Не ми се иска да се занимавам много с нея. Щом нашите военни изтеглят двойничката й, тя ще заеме полагащото й се място. Ще ми подаде да й целуна ръка и ще ми каже: „Сбогом, глупако!“ Може да ми даде и някой орден, да си го окача на шията!
— Ама не те измъчваха такива мисли, като се любеше с Хедър Адисън, с Деби Лонгли, Карин Файлсън и другите там…
Джей Ти се засмя.
— Точно така. С Арайа е съвсем различно, сама си го забелязала. Човек не може да „походи“ с една принцеса! Тя не мечтае да си има къщичка с боядисана в бяло оградка! Тя мечтае за дворци, за политическа мощ и за вечна всеотдайност! Кралете нямат нито личен живот, нито някакви свободи.
— Та поради това предпочиташ да се държиш долнопробно с нея!
— Не се държа долнопробно. Просто се държа на разстояние. И този проклет Мич би трябвало да внимава, че дяволите ще го вземат… Ох, извинявай!
По личицето на Доли трепна усмивчица. Нейно кралско височество бе постигнала известен успех, той вече не ругаеше наляво и надясно.
— Мисля, че тя може да се влюби в Мич.
— Какво? — Джей Ти по-скоро ритна, а не натисна спирачката, като рязко промъкна джипа в тясното място за паркиране пред хотела.
— Не бих обвинявала никой от тях. Тя има нужда от някой, който да се държи мило с нея, да й казва колко е хубава. Днес тя изглеждаше фамозно, не смяташ ли?
Джей Ти изглеждаше изцяло погълнат от мислите си, когато слезе от колата и се упъти към хотела.
Доли го последва, доволно усмихната. Все пак успя да го накара да се позамисли.
Преди години хотелът е бил средище на богаташите, но сега, през войната, тук бяха настанени семейните офицери. Но луксозното фоайе си оставаше също толкова впечатляващо, както и на времето, дори магазинчето под колоните все още работеше.
— Почакай! — каза Джей Ти, когато минаха край щандовете. — Смяташ ли, че този ще й хареса? — Той посочи един семпъл бански костюм, толкова дълбоко изрязан на гърба, че направо дъхът ти да спре.
— Положително — каза Доли и влезе след него в магазина. Помогна му при избора на плажна рокля и една сламена шапка. „Кожата й е толкова нежна!“ — обясни Джей Ти. Купиха и голяма плажна чанта.
— Какво ще й е нужно още?
„Любов“ — едва не отвърна Доли, но замълча, не искаше да го притиска много силно.
— Нещо, което да я отклони от Мич — каза тя само.
Усмивката на Джей Ти моментално угасна.
— Бижута имате ли? — обърна се той към продавачката. — Диаманти някакви? Или смарагди?
Жената хлъцна.
— Не… Не, нямаме, сър. Но получихме голям асортимент френски парфюми…
— Добре. Ще взема по едно шишенце от всеки вид. Или, чакайте! По-добре по едно голямо шише от всеки вид.
Той видимо изгуби търпение, докато опаковаха всичко.
— Можем ли вече да тръгваме?
— Веднага — отвърна Доли. — Искам само да се кача да си взема банския.
Джей Ти й се усмихна.
— А дали не ти трябва нов костюм?
„Никога не отблъсквай подарък от един хубав мъж и никога не мисли след това за цената!“ — обичаше да казва майката на Доли.
— Нов костюм? Да, страшно бих искала.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Арайа не продума, докато пътуваха към апартамента на Лари и Бони. Останалите се опитваха да поразведрят атмосферата с шегички, но тя усещаше, че всички я наблюдават и дебнат, защото е различна от тях.
И всичко това заради Джей Ти! Този ужасен, противен човек бе причина за всички злини, които й се струпаха в Америка. Разбира се, без отвличането. Спаси, наистина, тогава живота й, но сега й се искаше да се бе удавила.
Арайа беше застанала в микроскопичната дневна на Бони, когато вратата се отвори и се появиха Доли и Джей Ти. Арайа светкавично изчезна в кухнята, но Джей Ти я последва.
— Донесох ти нещо — каза той тихо.