— Как изглеждам?
Джей Ти се засмя. Той се ухили.
— Ами по бански си страхотна.
— Благодаря.
— Най-после да чуя „благодаря“ от устата ти!
— Защото най-после си я заслужи — контрира бързо Арайа.
— Значи когато ти спасих живота, нямаше „благодаря“!
— Защото мисля, че ти беше по-лош и от похитителите. „Хайде, дишай! Хайде, заради татко Монтгомъри…“ — започна да го имитира смешно тя.
Джей Ти понечи да отвърне нещо, но се въздържа.
— Искаш ли да видиш плановете за новия танкер? Може да се поразсееш малко.
— Да, добре.
Седнаха на кушетката и сведоха глави над чертежите на първия кораб, снабден с инсталация за преработване на морската вода във вода за пиене. Това щеше да бъде страшно улеснение за флота. Джей Ти беше натоварен с управлението на проекта.
— А възможно ли е да се инсталира такава система, и на сушата? — поинтересува се Арайа.
— Навярно ще е дори по-лесно отколкото на кораба. Защо?
— Един от най-сигурните източници на национален доход за Ланкония е гроздето, но от пет години вече ни мори суша. Ако имаме една такава инсталация, бихме могли да напояваме лозята…
— Ще трябва да се посъветваш с някои инженери. Но аз мисля, че сигурно ще може да се направи.
— Ти би ли могъл да провериш? Искам да кажа, когато отидем в Ланкония, би ли помогнал за моята страна?
— Ще се опитам.
Арайа му се усмихна с благодарност.
— За моя народ това би било от жизнено важно значение. Доли ми каза, че няма човек на света, който да разбира повече от корабостроене от тебе.
Джей Ти се разсмя от все сърце.
— Е, чак толкова! Но моето семейство наистина разбира нещичко от тези работи. — Той погледна часовника си. — Време е да спим, миличка! — Сепна се и машинално се поправи: — Исках да кажа, Ваше…
— Аз започвам да харесвам тези гальовни обръщения — прекъсна го Арайа. — Само това „принцесо“ малко ме обърква…
— Но пък ти приляга — каза той и се прозя. — Да, хладна, скована, резервирана, като че ли не си от плът и кръв! Самото обръщение „принцесо“ те кара да си представяш нещо недосегаемо, точно каквото си ти!
— Ох — въздъхна Арайа тихичко и се обърна на другата страна. — Като че не съм от плът и кръв…
Тези думи още звучаха в ушите й, докато седеше пред огледалото в банята и размазваше крема по лицето си.
Наистина ли е такава? Преди две вечери той я целуна и страстното желание, което я връхлетя, направо я изплаши! Може би жените като Хедър са по-различни?!
Арайа облече тънкия пеньоар в прасковен цвят, който бе купила с Доли, и се излетна на тясното легло. Но не можеше да заспи. Беше ужасно горещо.
Към полунощ се разрази буря, задуха напорист вятър, светкавици осветяваха ярко стаята, сякаш за да изглежда последващият оглушителен трясък още по-страшен…
Изведнъж прозорецът зейна. Арайа дочу стъпките на Джей Ти и придърпа чаршафа до брадичката си. Той затвори прозореца и се приближи до леглото й.
— Будна ли си?
Тя кимна.
Джей Ти дойде още по-близо.
— Бурята ли те събуди?
Тя поклати глава отрицателно.
Джей Ти приседна на леглото и попита грижовно:
— Да не си болна? — Той сложи ръка на челото й. Арайа хвана ръката му и я задържа така.
— Какво има, миличко? Да не си сънувала кошмари?
Той я привлече към себе си и я залюля като бебе. Но Арайа не искаше да я третира като дете. Изведнъж тя се притисна силно към него. Джей Ти веднага разбра.
— Сега вече съм загубен! — прошепна тихо той, обхвана лицето й с две ръце и жадно я целуна. — О, мила! — шепнеше той. — Сладка моя, прекрасна моя принцесо! Ти си моя, не го ли знаеш? — Той бе заровил устни в тила й. — Моя! Спасих живота ти, затова си моя…
— Да, да! — простена тя. — Искам, искам да усетя, че съм жива! Нека!
Беше я пожелал диво още когато я видя да се къпе на острова. От тогава не преставаше да го преследва дори и на сън онова видение — тесния й ханш, пълните гърди…
Джей Ти разкъса нощницата и скри лице в тези разкошни гърди, без да престава да я гали.
Арайа простена и отметна глава назад.
Джей Ти полагаше усилия да бъде внимателен, налагаше си да не бърза… Та тя е все още девица, страхува се може би… Но беше все едно да се опитва да наложи на Земята да не се върти…
Целуваше жадно раменете и ръцете й, тила й, плъзна леко устни по устата й и отново потъна в гърдите й. Цялата й кожа пламтеше под устните му.
— Джарл! — проплака тя.
— Да, моя малка, аз съм при тебе! Ето ме!
Налагаше се да я води, защото беше съвсем неопитна. Но колко бързо възприемаше! Той предпазливо, тръпнещ от нежност, проникна в нея… О, Господи! Тя наистина бе добра ученичка…