Неспирно целуваше устните й, гърдите й, все по-силно увлечен от тежкия ритъм на тялото си. Спортуването бе направило нейното тяло силно и гъвкаво. Тя с готовност го следваше, отвръщаше на порива му, търсеше неговия ритъм… Желанието му се отприщи, нямаше повече сили да се сдържа. Експлозията на върховната наслада разтърси тялото му и той се отпусна тежко върху нея, притиснал я отчаяно с ръце и крака.
Необходими му бяха няколко минути, за да дойде на себе си.
— Жива ли си?
Той усети кимането й върху гърдите си и се усмихна.
— Стига ли ти въздухът?
Арайа отново поклати глава. Цялото му лице грееше в усмивка, когато се обърна малко настрани. Още се държаха здраво прегърнати.
— Причиних ли ти болка? — запита отново той.
— Малко… Но не беше страшно. Аз… Беше ми хубаво.
Джей Ти изпитваше страх да я погледне в очите. Дали няма да види там омерзение… Но след тези думи той се отдръпна малко и се взря в очите й. Като че ли бяха станали още по-хубави. Косата й се стелеше на меки вълни около главата й, на слепите й очи се виеха мокри къдрици.
Той нежно целуна устните й.
— Какво ще кажеш да се изкъпем? Двамата заедно във ваната?
Арайа го погледна с широко отворени очи.
— Да… Но позволено ли е… Прави ли се наистина? Мъжете и жените могат ли…
— Този тук мъж и тази жена ще го направят!
Джей Ти стана. Арайа бързо извърна глава, за да не се притесни той, че го вижда гол. Тя посегна пипнешком за нощницата си, но Джей Ти я дръпна да стане от леглото.
— Недей! Не се обличай! Искам да те гледам.
— О-о — възкликна тя поруменяла и сведе очи. Той отстъпи крачка назад, огледа я и тихичко подсвирна:
— Вие сте изключително, забележително явление, милейди! Ох, не, исках да кажа, Ваше кралско…
Тя се доближи толкова до него, че връхчетата на гърдите й докоснаха кожата му. Постави пръстчето си на устата му:
— Тази нощ ти позволявам да ме наричаш милейди, съкровище, малката ми или… както намериш за добре!
— Ако продължаваш да бъдеш толкова изкусителна, така и няма да стигнем до банята! Ела, сладка моя, ще те изкъпя!
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
— Значи, стана тази работа! — каза Бил Фрейзър, докато седяха на четвъртата бира в една от кръчмите по Дювал стрийт. — И как ще продължи всичко това? Ще я върнеш ли на нейния принц?
— Не е принц, а само граф. Няма богатство, а освен това е и по-нисък от нея.
— Ако ме бяха попитали, бях готов да се закълна, че изобщо не се интересуваш от нея, а камо ли от това да проучваш годеника й.
Джей Ти изпразни чашата си и си поръча пета бира.
— Военната полиция добре ще те нареди, ако се напиеш!
— Не съм пиян — изпъшка Джей Ти. — Но бих искал да съм! Как можах да се захвана с тази властна жена, дето непрекъснато ме командва!
— Да, да. Тези кръгове под очите ти сигурно са се получили от това, че е толкова властна!
Джей Ти се разсмя.
— Знаеш ли, оказа се че не е съвсем безпомощна! Но проблемът не е в това. — Усмивката му се стопи и той приближи главата си към Бил. — Виждаш ли, тя е възпитавана да се омъжи един ден за човек, когото не познава. Така че щеше да си живее добре със своя граф. Научих междувременно, че в тези благороднически среди всички си имали любовници.
— Ами тогава стой около нея и й стани любовник! — предложи Бил.
Джей Ти бухна чашата си толкова силно върху масата, че половината от бирата се разплиска.
— Да, по дяволите, точно това ще направя! Тя може да смята нашия брак само за някакъв фарс, но при мене е съвсем различно!
— Но ти ми пееше съвсем друга песен! Помниш ли, когато ми се обади по телефона от Вашингтон? Каза, че ще се радваш, ако се отървеш колкото се може по-бързо от нея. Каза, че никой не би могъл да обича такава побъркана жена. Каза освен това, че…
— Виж какво! Какво все повтаряш като папагал? Много добре зная, какво съм казал! Но сега въпросът е другаде: този брак се превърна в… нещо твърде интимно… Ако разбираш какво искам да кажа. Предполагам, че така би се получило и с всяка друга жена. Не можеш да ожениш двама млади хора и да очакваш, че нищо няма да се случи! Но разбери ме — аз трябва да си изясня перспективите! Вече съм толкова време с нея и… започвам наистина да я харесвам.
— Смятам, че съвсем не е трудно да я хареса човек.
И все пак! — възрази Джей Ти. — Все пак ти не я познаваш така добре, колкото аз. За всяко нещо започва да спори. Домакинската работа за нея е истинска смъртна присъда. А да не говорим как пръска парите, изобщо не мисли, че има и утре! Знаеш ли каква беше сметката от салона за разкрасяване последната седмица? Хайде, кажи една цифра!
— Басирам се, че не е по-голяма от сметката на Доли. Жена ти, изглежда, съвсем прилича на моята.