— Да де! Но точно в това е работата: че тя съвсем не е моя жена! Все едно че човек е взел под наем някаква кола, но не я е купил. Можеш да ползваш колата, която си наел, но все някой ден ще трябва да я върнеш.
— Но бих казал, че твоята малка госпожичка е страхотна наета кола!
Джей Ти изпи бирата си.
— О, да, наел съм си истински ролс-ройс. Но по всичко личи, че ще трябва да прекарам живота си след това с някакъв буик, а не с нея!
Бил прихна.
— И какво възнамеряваш да правиш? Имате още една седмица, преди тя да замине, така ли е?
— Да. Още една седмица и я отвеждам, в Ланкония, бутвам я на престола й и я оставям на онзи граф.
Бил погледна часовника си.
— Мисля, че е по-добре да тръгваме. Доли ми каза, че ще ни чака в седем в къпалнята, закъснели сме вече петнадесет минути.
И двамата хукнаха за срещата със съпругите си.
— Ама и двамата воните на пивоварна! — заяви Доли. — Кажи, Джей Ти, какво е станало с Арайа? Цъфти и грее!
Преди Джей Ти да може да отговори, зърна Арайа с онзи прилепнал по тялото бански костюм, съпровождана от Мич, облечен в униформата си. Вървяха по поляната. Смееха се. Напълно инстинктивно Джей Ти се впусна след двамата, сграбчи Мич за дъното на панталоните и за яката и го запрати във висока дъга към водата.
— Долу лапите от жена ми, разбра ли? — ревна той на Мич, който се бореше да си поеме дъх, като че ла по-скоро изненадан, отколкото уплашен.
— Това е най-отвратителното държане, което съм видяла някога! — заяви Арайа, наведе се и подаде ръка на Мич.
Джей Ти я хвана за раменете, завъртя я като пумпал така, че бедният Мич отново бухна във водата. — Тръгваме си!
Къпалнята не беше далеч от дома им. Джей Ти изчака Арайа да се преоблече и хукна с едри крачки, така че тя едва го достигаше. Арайа мълчеше — не искаше да му направи сцена на обществено място! Само да се приберат в къщи! Има какво да му каже…
Как може да се държа така след тази нощ!? Още усещаше по тялото си ароматните му от сапуна ръце, целувките му още пареха кожата й… Къпаха се взаимно. Той я обви цялата в сапунена пяна, след това тя него… Тя свенливо изследваше цялото му тяло, отдръпваше се. „Не бързай — бе казал Джей Ти. — Имаме достатъчно време!“ След ваната той я избърса, занесе я на ръце до леглото си и отново се любиха. Този път не я болеше, беше толкова хубаво… Така и заспаха, плътно прегърнати.
Когато Арайа се събуди, той вече беше излязъл. Без думичка, без бележчица. Напразно се бе надявала, че ще позвъни по телефона. Не се обади. В два часа тя отиде на фризьор, а след това отново подреди масата със свещи и цветя. В пет и половина Доли дойде да каже, че имат среща с момчетата в басейна. Изпадна в недоумение, че Джей Ти не е споменал за това на Арайа.
И ето сега Джей Ти метна Мич в басейна. Когато стигнаха пред къщата, Джей Ти отвори вратата пред нея, но самият той остана навън.
— Имам да свърша още нещо — промърмори той и се запъти към градинската порта.
Арайа изтича след него и сложи ръка на рамото му:
— Джарл! Какво не е наред? Да нямаш неприятност в службата?
Той се освободи от ръката й.
— Никой освен майка ми не ме нарича Джарл, а на нея й е позволено, защото не е взета под наем! Наричат ме Джей Ти, разбра ли?
Тя отстъпи назад.
— Безспорно, лейтенант Монтгомъри! Няма да допусна още веднъж такава грешка. Да поддържам ли вечерята ти топла? Мисля, че това ще бъде по американски, нали?
— Не е необходимо. Ще ям някъде навън. И си легни тази нощ в собственото си легло.
— Разбира се, Ваша високоблагородна пресветлост! Ще желаете ли още нещо от вашата презряна наложница?
Той я стрелна яростно с очи и си тръгна.
— Няма да плача — прошепна Арайа. — Няма да се оставя да ме накара да се разплача!
Джей Ти се хвърли в работата си. Спеше на кушетката, не излизаше от кабинета си. Но нищо не помагаше. Непрестанно виждаше образа й в мислите си, копнееше за нея.
А като че ли му бяха малко ядовете, та отгоре на всичко получи и телеграма от майка си, която известяваше, че пристига. Джей Ти знаеше, че Елионор има множество приятели и е разбрала от тези свои източници за женитбата на сина си. Сега щеше да започне да го укорява, че не е казал нищо на семейството.
— Жени… — изръмжа Джей Ти.
Искаше му се да избяга на някакъв пуст остров… Но хлъцна, защото се сети за последния си престой на точно такъв остров.
Реши все пак, че трябва да съобщи на Арайа за идването на майка си.
Арайа бе облечена във весела лятна рокля и приличаше на праскова — просто да я схрускаш. Джей Ти се опита да й обясни, да не вземе да подаде ръка на майка му за целувка, но при тези думи Арайа придоби такова надменно изражение, каквото само тя умееше да покаже. Той се вбеси, заряза я и трясна вратата след себе си.