— Дали ще можете да ми простите някога? — обърна се Арайа към мисис Монтгомъри, когато влязоха в дамската стая, където ги очакваше Доли. — Просто нямах представа! Лейтенант Монтгомъри ми разказваше, че вие… О, Господи! Толкова съжалявам!
— От години не съм се забавлявала така. — Ще дойдете ли сега с нас у дома?
Елеонор се засмя:
— По-добре ще е, ако моята красива нова дъщеря остане сега сама с мъжа си! Искам да ви кажа само едно нещо: Монтгомъровци лаят често и много, но не хапят! Бъдете твърда! Дайте му да се разбере. Но след това се сдобрете майсторски с него!
Арайа цялата поруменя.
— Аз трябва да вървя. Мъжът ми ме чака. Надявам се, че ще дойдете скоро да ни посетите! Ах, и още нещо. Наистина ли ви става сутрин лошичко?
— О, не, разбира се! — отвърна Арайа с усмивка. — Оставете ми още малко време, за да го постигна.
— Вярвам, че първата ви рожба ще се роди преди годината да е свършила! Нали познавам сина си! — Тя целуна Арайа по бузата. — Наистина е време да тръгвам! Нали ще ни дойдете скоро на гости? — Тя махна приветливо с ръка и излезе.
— Ама съвсем не прилича на моята свекърва! — прошепна Доли. — Бас държа, че тази жена никога не би ливнала доматена супа върху спагетите…
Арайа продължаваше да гледа замислено затворената врата.
— Вашите американски мъже изобщо не заслужават такива жени!
— О! — изпищя Доли и се втурна към вратата, защото няколко жени се опитваха да влязат в тоалетната. Тя опря гръб на вратата, за да им попречи да отворят и каза: — Бързо облечете шлифера и се прекачете през прозореца! Аз ще се опитам да ги задържа! Да знаете, че имате право за онова, което казахте за американските жени!
Арайа се промуши през прозореца и едва не падна върху Джей Ти.
— Естествено! Къде другаде бих могъл да намеря моята царствена съпруга! — Той я хвана през кръста и й помогна да стъпи долу. — Отиваш да пазаруваш и те арестуват за кражба! Отиваш на бал и ме излагаш така, че да не смея да гледам хората в очите! Накара дори майка ми да подскача полугола наоколо…
Той я отведе до колата и отвори вратата пред нея. Когато сядаше, Арайа усети в джоба на шлифера ножчето на Джей Ти. Сигурно мадам Монтгомъри го беше оставила там.
— Това, което направи тази вечер, е недопустимо! Така няма да се държи нито една американка, нито пък една принцеса!
— Прав си — каза тя сломена. — Роклята е наистина просташка… Тя извади ножчето и с бързи движения сряза елечето отпред чак до кръста, гърдите й изскочиха целите навън. — А и полата е ужасна — и тя постави решително ножчето в цепката.
Джей Ти понечи да каже нещо, но се загледа в задното стъкло и светкавично скочи върху нея, за да прикрие голотата й с тялото си.
— Чакам ви в понеделник сутринта, лейтенант Монтгомъри! — проехтя плътен мъжки глас.
— Слушам, сър! — Джей Ти не помръдна от мястото си.
Адмиралът изгледа и двамата леко шокиран и се отдалечи.
Джей Ти и Арайа се спогледаха и избухнаха в звънък смях.
Той я целуна горещо, ръцете му се плъзнаха под шлифера към гърдите й.
— Чудесна беше, детенце! Направо страхотна!
Тя отвърна на целувката му и ръцете й нетърпеливо започнаха да разкопчават китела на парадната му униформа.
— Така ли? По-добра ли бях от червенокосата?
— Това е само секретарката ми.
Арайа заби юмрук в ребрата му:
— Значи целуваме ръка на секретарката си?
— След като е стояла цяла нощ да чука на машина доклада ми, го правя, разбира се. — Той се опитваше да доразпори шева на роклята й. — С какво си го шила това?! Като че ли е корда за въдица…
Лакътят му натисна клаксона и острият звук ги накара да поизтрезнеят. Той я изгледа жадно, но се премести зад кормилото и запали мотора.
Арайа издърпа останките от роклята си надолу, така че остана съвсем гола под шлифера.
Джей Ти потегли бясно. Но изглежда че „шофирането“ го поохлади, защото едва влязоха вкъщи и той отново избухна:
— Искаш да останеш колкото е възможно по-незабелязана, а изведнъж спретваш такова зрелище! Знай, че това е всичко друго, но не и по американски! Моята съпруга не може да се държи така!
Тя остави шлифера да се смъкне от раменете й и застана гола пред него.
— А това по американски ли е? Твоята съпруга може ли да се държи така?
— Не винаги! Но за момента е добре.
Само след част от секундата той лежеше вече заедно с нея на пода.
— Уморих се от тези вечни пререкания! — прошепна Джей Ти. — Нека да се порадвам на времето, което ми остава да бъда с тебе!