На двора димеше скара. От радиото ехтеше най-новият шлагер. Арайа стоеше до скарата: широки джинси, навити до колената, бели къси чорапки, ниски обувки, потънала в огромна карирана риза на Джей Ти. Косата й беше на ролки, така че бе вързала на главата си някакво шалче на точици. Докато плескаше кюфтетата, дъвчеше усилено дъвка в такт с музиката.
— Нейно кралско височество? — едва не се задави Брукс.
— Прилича напълно на американска домакиня, сър.
Генералът изгледа Джей Ти.
— Хм! Това вече не го разбирам… — Лицето му смени изражението си. Той сложи бащински ръка на рамото на Джей Ти. — Искате ли да поговорим за това, момчето ми? Мисълта ми е, че ви се падна да изпълнявате нелеко и необикновено военно задание! Много трудно ли беше?
Джей Ти сякаш забрави, че генералът е негов началник. Напълни две чаши с бърбън и побърза да се подкрепи с една голяма глътка.
— Аз все още не мога да я разбера. Най-напред ме третираше като някой от прислужниците си. После ме накара да се червя пред стотици хора… А след това… — Той помълча. — Просто искам да кажа, че не е много плаха, когато сме насаме… — Джей Ти присви очи. — А освен това винаги отказва да свърши каквото и да я накарам. Започнах да й обяснявам как се глади, а тя ми се изсмя в лицето.
— О, и жена ми не глади. Никога не е пипвала ютия.
— От домакини аз много не разбирам, но от жени разбирам. И затова ви казвам: тази жена не може да бъде категоризирана!
— Вие я обичате, нали?
Джей Ти се ухили.
— Нещо такова, сър. Но се съпротивлявам срещу това. Нали ще трябва да я върна на нейния граф…
Генерал Брукс се почувства виновен и извърна лице, за да не се издаде. Опита се да придаде на гласа си най-невинен тон:
— По всичко личи, че принцесата е готова с обяда. Най-добре е аз да си тръгна. Не й казвайте, че съм идвал. Утре ще изпратя човек да ви обясни как ще стане пътуването до Ланкония. Но ще ви помоля за една лична услуга. Попречете й, за Бога, да сложи в куфара си онази ужасна рокля. Кой знае какви може да ги забърка!
— Слушам, сър! Ще имам грижата!
Джей Ти придружи генерала до вратата. Не можа да скрие усмивката си при мисълта, че същата онази ужасна рокля сега лежеше разпарцалосана на пода в колата му.
Побърза да отиде на двора. По радиото свиреха някакъв шлагер и Арайа го хвана за ръката:
— Ела! Хайде да потанцуваме!
— Чакай! Нека да пуснат нещо по-бавно. Тези танци не ги мога много.
— Окей! — каза тя и се обърна към кюфтетата. — В такъв случай ще поканя Мич, като се видим следващия път. Той трябва да е страхотен танцьор.
Джей Ти я сграбчи за ръката и започна да я размята лудо из двора. Когато мелодията свърши, Арайа беше останала без дъх.
— Аз казах само, че не ги мога много-много! — каза Джей Ти ухилен, а Арайа звънко се разсмя.
Седнаха на масата. Джей Ти наблюдаваше жена си. Колко се беше променила! Сега ядеше хамбургера си с ръце и пиеше бира направо от шишето.
Посещението на генерала го притесни. Отново му напомниха, че трябва да връща принцесата, като че ли я е взел назаем!
— Къде намери тази риза? — запита той и посочи карираната риза, която й висеше като на закачалка.
Арайа го погледна косо над шишето с бира.
— От твоя гардероб. Беше в една кутия.
— Кутията, дето е най-отзад? Дето е залепена? Или, по-точно, дето беше залепена? Нали е написано отгоре „лично!“?
— Да, кимна тя весело, вперила поглед в него. Джей Ти изпухтя гневно и Арайа промени изражението си.
Той често беше слушал мъже да се оплакват, че жените им бърникат навсякъде. Винаги бе вярвал, че ще успее да възпита жена си така, че да не се рови в личните му вещи, че ще си запази някаква своя лична територия. Но странно, сега това изобщо не го ядоса. Дори му стана приятно, че е била достатъчно заинтересована, за да разглежда личните му вещи. Така заприличваха някакси повече на съпружеска двойка.
А ето че трябва да я отстъпи на друг мъж. Зарече се в себе си, че щом само върне Арайа на нейния дърт и хърбав граф, моментално ще се ожени за друга. Беше му приятно да го очаква някой в къщи. Хубаво е да си седнеш в събота на двора и да си направиш скаричка…
Дали ще може да намери някоя като Арайа?! Усмихна се при спомена за последната нощ.
Джей Ти бутна назад стола си и намали радиото.
— Ти спомена вчера, че сутрин ти се повръща… Вярно ли е или искаше само да те оставя на спокойствие?
— Лъжа беше.
— Но какво ще стане, ако наистина забременееш от мене? Ще те вземе ли така онзи твой синьокръвен граф?
— Аз си оставам кралица, а тъй като той желае да се ожени за кралица, сигурно това не би имало значение за него.