— И какво ще стане с детето?
— Ако е момче, като мой първороден син той ще бъде престолонаследник и крал. Ако е момиче, ще стане кралица само ако нямам мъжки наследници.
Джей Ти отпи глътка бира.
— Разбирам. И този твой комар, мъжа ти, няма да има нищо против, така ли?
Арайа се закашля, за да прикрие смеха си.
— Кралицата ще бъда аз, така че ще се слуша моята воля.
— Излиза, че старият Джулиън ще възпитава, без дори да гъкне, детето от друг мъж?
— Той така и така няма да има думата при възпитанието, дори и детето да е негово. Кралските деца се възпитават от гувернантки и частни учители. Аз, например, до навършването на четиринадесетата си година съм виждала майка си само по за половин час всеки ден — само вечер от шест до шест и половина.
— Значи така растат децата ви?
— Не зная как би могло да бъде иначе.
— В Америка е съвсем друго. Ако имахме сега дете, то щеше да живее при нас. Ти щеше да го храниш, аз щях да играя с него на топка.
— Още един пример за равноправието по американски! — отбеляза Арайа. — За майката работата, за бащата удоволствията.
Джей Ти се понамръщи, но после челото му се изглади отново.
— Според мене е малко жестоко да си оставиш детето на чужди хора. Тебе кой те утешаваше, когато паднеш и се удариш?
Арайа го погледна смаяна.
— Вика се лекар. Но обикновено една принцеса е охранявана достатъчно добре, за да не се нарани. Падала съм няколко пъти от кон. Това е всичко.
— Охранявана?! Когато бях на дванадесет години, прекарах с палатка два дни на един остров сам самичък.
— Кралските деца не се оставят никога сами. Дори и когато спят, някой седи при тях.
— Разбирам. — Той отхапа замислен от хамбургера си. — И нашето дете, искам да кажа, ако си вече бременна, ще бъде гледано по същия начин, така ли?
— Това е въпрос на традиция. Но ти би могъл да го посещаваш винаги, когато пожелаеш.
— Не. Струва ми се, че надали бих пожелал — каза Джей Ти бавно.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Сутринта в понеделник Джей Ти получи телеграма от генерал Брукс, в която се казваше, че всичко е готово и машината за Ланкония ще лети във вторник.
— Това е началото на края — каза Джей Ти, когато Бил влезе в кабинета му.
— Нещо си разтревожен? — запита Бил.
— Принцесата и аз летим утре за Ланкония.
— Много ще ми липсва. А Доли направо няма да може да преживее раздялата. Те страшно се сприятелиха двете. А и търговците в градчето ще пролеят някоя и друга сълза за нея.
Джей Ти смачка телеграмата в ръката си.
— Ще й се обадя, че може вече да събира багажа — каза той тежко.
Няколко часа по-късно се обади Доли с траурен глас.
— Виж какво, Джей Ти. Поканих всички на едно парти на плажа, да я изпратим… Ще ми липсва…
„Но не толкова, колкото ще липсва на мене!“ — помисли си Джей Ти.
Арайа беше съвсем оклюмала, когато се видяха с Джей Ти на плажа.
— Горе главата, малката! Съвсем скоро ще бъдеш отново в Ланкония.
— Америка много ще ми липсва — призна тя тихичко. — Това усещане за свобода, тази музика, този оптимизъм на американците…
„И нито думичка за това, че аз ще й липсвам!“ — отбеляза той горчиво.
— Мисля, че ще трябва да наловя омари.
— Да-а — отвърна тя разсеяно. — Вероятно.
Арайа не можа да се зарадва на празненството, въпреки че полагаше огромни усилия да изглежда весела. Доли беше в същото състояние. Джей Ти донесе омарите и точно когато ги нареждаха на скарата, Доли злобно възкликна:
— Вижте само каква змия пълзи из нашата райска градина!
Арайа вдигна очи и видя ухилената топчеста Хедър Адисън, увиснала на ръката на Мич.
— Добър вечер на всички! — провикна се Мич и моментално впери очи в Арайа. — Изглеждате очарователно, както винаги! Обръща ли ви сега Джей Ти повечко внимание?
— Обръщам внимание само на нея! — отвърна Джей Ти, вдигнал машата за скарата като меч.
Хедър хвърли пренебрежителен поглед към Арайа и се отправи с танцуваща стъпка към Джей Ти, хвана го за ръка и потърка гърди в тялото му.
— Джей Ти! Съкровище! Не сме се виждали от онази нощ във Вашингтон! Господи, какво чудо беше! Нали помниш, точно в деня на твоята сватба! — Последните думи тя изговори особено отчетливо.
— Само това ни липсваше! Масло в огъня! — въздъхна Гейл ядно. — Виж какво, Джей Ти! Дошли сме да прекараме една спокойна и приятна вечер. Внимавай да я запазим такава! Нали ме разбираш?
Мич седна до Арайа.
— Разбрах, че заминавате утре. Много ще ни липсвате. Джей Ти ще дойде ли с вас?
Джей Ти моментално се обърна към тях:
— Всъщност тя ще дойде с мене! Ланкония има нужда от консултант по корабостроенето и аз поех тази задача. Жена ми, разбира се, ще ме придружава.