Мич се премести по-близичко до Арайа.
— Чух, че нощите в Ланкония били приятно прохладни и тихи. Чували се само звънците на стадата…
— Така е — отвърна Арайа тъжно. — Няма буботене на камиони, които те будят в три през нощта, няма радио на всяка крачка, няма вечеринки по плажа…
— Били ли сте вече в Ланкония?
— Не! — извикаха Арайа и Джей Ти в един глас. А после Джей Ти добави смирено: — Просто сме чели, че било така…
— Джей Ти! Съкровище! Оставих си мантото в колата. Ще ми го донесеш ли, моля те?! — зачурулика Хедър.
Той скочи и изчезна в тъмнината. Хедър се втурна след него.
— Джей Ти! Почакай ме! Идвам с тебе…
Той спря.
— Не биваше да идваш!
— О, не ми излизай с тия! — провлече глас тя. — Зная всичко! Наложи се да се лиша от три червила за устни и четири чифта найлонови чорапи, но поне разбрах всичко и за тебе, и за тази принцеса. И ако тази тук е от кралско потекло, готова съм да изям метлата!
— В такъв случай ще е най-добре веднага да започнеш да дъвчеш! — посъветва я Джей Ти и продължи пътя си.
Хедър го догони.
— Казаха ми, че и бракът ви бил сключен за съвсем малко време. Щом пристигнете в Ланкония, щяла да те остави и да те замени с някакъв дребен херцог със синя кръв…
— Хедър! Не можеш ли да си затваряш голямата уста?
Той отиде до колата на Мич, отвори вратата, взе лекото й манто и й го хвърли.
— По едно време ти много ми харесваше устата — каза тя и се отърка гальовно в него. — Виж какво, съкровище! Безпокоя се за тебе, това е всичко! Какво ще правиш, като те зареже? Не си толкова глупав, че да вземеш да умреш от разбито сърце, нали?
Думите й го улучиха право в сърцето.
— По-добре да се връщаме при другите! — каза той, не напълно убеден.
— Ще те чакам, сладичък! Като се върнеш от Ланкония сам самичък, аз съм насреща!
Той я изгледа продължително.
— Може да стане така, че да се възползвам от тази оферта.
Върнаха се при огъня.
— Какво смятате да предприемете? — попита Доли Арайа и кимна с глава към Хедър и Джей Ти, които се навъртаха около скарата.
— Роклята й е много хубава — каза Арайа с отсъстващ поглед. — Мислите ли, че е купена оттук?
Доли завъртя очи възмутено, стана и се бутна между Хедър и Джей Ти.
— Твоето гадже е хей там! — каза тя заядливо на Хедър и посочи към Мич.
— Той ми е само за тази вечер! — отвърна Хедър дръзко.
Вечерта беше отвратителна. Доли и Арайа бяха с прекършено настроение, Хедър непрекъснато се заяждаше с Джей Ти, защото се е оженил за друга, Мич правеше какви ли не опити да убеждава Арайа да му подари поне тази последна нощ, а всички останали просто копнееха да приключи тази неприятна вечер.
Арайа следеше зорко Хедър и Джей Ти. Забеляза, че той не прави никакви усилия да отблъсне от себе си ръцете на Хедър. По-скоро като че ли изчакваше как ще реагира Арайа. Но колкото повече Хедър се умилкваше на Джей Ти, толкова по-изправен ставаше гърбът на Арайа. За първи път от седмици насам тя почувства в себе си гордостта на принцеса.
Когато най-после всички започнаха да се сбогуват, Арайа стана съвсем официална. „Беше толкова мило от ваша страна, че ме поканихте!“ — казваше тя и подаваше любезно ръка така, като че някаква кралска особа се сбогува след официално държавно посещение.
— Аз утре ще си взема сбогом с вас! — каза Доли, леко стресната от държането на Арайа.
— Много ти благодаря! — каза Арайа на Джей Ти, който й отвори вратата на колата. — Много мило празненство, нали?
— О-хо! И изобщо не се опитваш да имитираш просташкото държане на Хедър.
— Тя е много хубава млада жена — каза Арайа. — Косата й е великолепна!
— Боядисана е.
— Така ли? Съвсем не забелязах…
Останалата част от пътя премина в мълчание.
— Ще те помоля да ме извиниш! — каза Арайа, когато пристигнаха в къщи. — Много съм уморена и ще си легна. Лека нощ!
— По дяволите! — избухна Джей Ти, когато тя изчезна в спалнята. Няма ли чувства тази жена! А той от ревност колко пъти се бе излагал като последен глупак! Тази вечер той позволи на Хедър да говори какви ли не глупости, а Арайа изобщо не реагира…
Той излезе на двора, запали цигара и изпи голяма чаша джин с тоник. Сигурно се радва, че ще се отърве скоро от него. Или е студена като айсберг и изобщо не е способна на такива раздиращи чувства като ревността!
Дъждецът, който започна да ръми, го прогони обратно в къщата. Погледна нагоре. Май че за тази нощ му беше оставено тясното легло.
„И по-добре! — помисли си той мрачно. — Така ще свикна по-бързо!“
На долния етаж бе тъмно и той изобщо не си даде труд да не вдига шум, докато се съблича. Отиде към леглото на Арайа, за да затвори прозорците. Тя лежеше по корем, скрила лице във възглавниците.