— Поздравявам ви, мисис Монтгомъри! Вие сте наистина най-неприятната американка, с която съм имал неудоволствието да се срещна.
Тя се усмихна и му намигна комично:
— Благодаря, стари друже!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Мистър Сандерсън остана три часа в стаята им, за да изложи отново пред тях сериозността на положението. Обясни им, че е много важно Арайа да се върне на трона. Разказа колко необходим е ванадият за Америка, от какво огромно стратегическо значение са военните бази.
— Запланували сме — заяви мистър Сандерсън — да арестуваме двойничката и нейната леля лейди Емире щом се върнат от Америка, преди още някой от семейството да има възможност да види принцеса Мод. Това ще означава, че престъпниците веднага ще потърсят контакт с вас, Ваше кралско височество. За да привлечете вниманието им и да могат те да забележат приликата, ще е необходимо вие двамата да се показвате на обществени места. А щом вие, Ваше кралско височество, отново заемете законното си място, вашите услуги, лейтенант, няма повече да са нужни. Принцеса Арайа не може да влезе в двореца с американски съпруг до себе си, в края на краищата! Посланикът и аз сме запланували връщането на лейтенанта още в момента, когато заговорниците осъществят контакта с вас!
— Но нали… — започна Арайа, искаше да обясни, че лейтенант Монтгомъри е неин съпруг и ще остане завинаги такъв.
Джей Ти докосна леко ръката й.
— Остават ни значи само няколко дни — каза той тихо.
— Да — потвърди мистър Сандерсън, обезпокоен от нежните, любящи погледи, които неговите събеседници си размениха.
— Ще се грижа за безопасността на Арайа — обясни Джей Ти. — Не мога да я оставя сама с престъпниците. Те вече направиха опит да я убият.
— Да, но сега атентаторите ще смятат, че това е само една американка. Твърдо съм убеден, че убийците отдавна са се успокоили, че истинската принцеса се е удавила край бреговете на Флорида. — Не знаем кой стои зад цялата тази работа, но не е задължително да е същото лице, което ще потърси контакт с Кети Монтгомъри.
Джей Ти смръщи чело.
— Не мисля, че подбудителят на отвличането е такъв глупак, както ви се ще да приемете. Наистина ли не съзнавате, че жена ми е в смъртна опасност? Мисля, че аз…
— Лейтенант! — прекъсна го мистър Сандерсън остро. — Нямаме повече нужда от услугите ви! В състояние сме да защитим Нейно кралско височество!
Арайа с усилие сдържаше вълнението си. Беше щастлива, че Джей Ти иска да я закриля и че се безпокои за нея. Дали все пак не е възможно той да остане при нея!?
Джей Ти им обърна гръб и се загледа през прозореца.
— Ние, имам предвид посланикът и аз — продължаваше мистър Сандерсън — си мислехме, че може би ще е най-добре ако вие двамата оставите впечатлението за не съвсем щастлива брачна двойка. И в такъв случай ще е съвсем естествено, когато съзаклятниците потърсят Ваше височество, американката да реши, че предпочита да участвува в комедията без неприятния си съпруг…
Джей Ти продължаваше да гледа навън.
— Да, звучи разумно — промърмори той. И се обърна към тях: — Няма ли да хапнем нещо? Полетът беше продължителен, най-добре е да си лягаме.
Мистър Сандерсън се окашля:
— Ами… ние бяхме решили тази вечер да вдигнете един як, шумен скандал в ресторанта, а след това вие, Ваше кралско височество, бясна от гняв да избягате в американското посолство и да пренощувате там. Това време ще ни е нужно, за да ви информираме подробно за останалата част от плана. А трябва да се видите и с посланика. Има да се доизясняват още много неща…
— Следователно аз повече не съм ви необходим — каза Джей Ти горчиво, като избегна погледа на Арайа. — Отивам да взема един душ, разбира се, ако намеря някаква баня. След това можем да инсценираме скандала в ресторанта. Предполагам, че няма да ни е трудно. — Той си взе чисто бельо и кърпа за лице и изчезна от стаята.
— Не! Не и не! — избухна Арайа щом вратата зад Джей Ти се затвори. — Направили сте всичко погрешно! Съвсем не е така! Ние двамата оставаме заедно. Американското правителство се зае да ми помогне само при условие, че възкача до мене на трона един американец. Ние няма да се развеждаме, оставаме си женени. Така че ще е по-добре, ако и сега не се разделяме… — Чувстваше, как в нея се надига паника. Не искаше да загуби човека, който означаваше толкова много за нея!
Мистър Сандерсън я дари с всепрощаващата усмивка на дипломат от кариерата.
— Ние сме информирани, естествено, и за този аспект на вашето споразумение, Ваше Височество! Но разберете: това е само някакво договаряне между военни, недомислено нито дипломатически, нито политически! Не допускате, предполагам, че хората просто ще приемат на ланконския трон да се настани някакъв американец! Та той не познава нито задълженията на един принц-консорт, нито Ланкония! А и доколкото ми беше казано, той изобщо няма амбициите да става принц-консорт! Той просто няма да е в състояние да изпълнява тази длъжност, дори и ако, в което силно се съмнявам, ланконският народ приеме един обикновен гражданин за съпруг на своята кралица. Сега трябва да мислите само за доброто на Ланкония, а не за Вашите… хм, лични желания!