Арайа почувства едва ли не физически как някакъв товар легна на плещите й. Побиха я трънки.
— Но членовете на кралския дом нямат право да се развеждат — каза тя тихо.
— Бракът ще бъде анулиран — поясни мистър Сандерсън кратко. — Бил е сключен под натиск, така че както Придворният съвет на Ланкония, така и американското правителство ще приемат този аргумент. Ще разчитаме на вас да убедите краля да ни предостави ванадия, а в знак на благодарност за оказаната от нас помощ да ни позволи в близко време да създадем военните бази във Вашата страна.
— Безспорно — отвърна Арайа. — Америка много ми помогна и ние ще дадем израз на нашата благодарност.
Лицето на Сандерсън се проясни.
— Съжалявам, че трябва да ви създам известни неудобства, но аз нямах представа, че вие и вашият съпруг сте се сближили… Бе ни казано, че вие ще се радвате на едно анулиране.
— Минали работи! — прошепна тя. След това изправи глава: — Оставете ни още малко време, за да можем да се сбогуваме. Можем да направим скандала, след като съзаклятниците ме потърсят. Така че тогава той ще може да настоява, че жена му не бива да се забърква в такава безумна история, а пък аз няма да му се подчиня. Ще заявя, че предпочитам да бъда по-скоро принцеса, отколкото негова съпруга. А бракът ще можете да обявите за недействителен, след като заема мястото, което ми принадлежи по закон!
— Да, обаче…
— Разрешавам ви да се оттеглите!
След като каза това, Арайа изведнъж осъзна, че за първи път от много време бе действала като принцеса.
— Разбира се, Ваша светлост! — каза мистър Сандерсън, поклони се и напусна стаята.
Арайа се приближи до прозореца и се загледа в хората, които минаваха по улицата. Вървяха с провлачена стъпка, като старци. Деца не се виждаха. Всяка година стотици млади хора напускаха страната заедно е децата си — тук нямайте работа, нямаше производство, нямаше бъдеще.
Внезапно отново я връхлетя чувството за нейната отговорност към тези хора. Вярно е, че Коронният съвет издаваше закони, следеше за съдопроизводството и спазването на тези закони, но задължение на кралското семейство бе да привлече вниманието на другите страни към Ланкония. През последното столетие нейното семейство се беше превърнало в нещо като туристическа атракция…
Тя погледна семплата си тъмнокафява рокля и си спомни какви церемонии бяха, когато я обличаха като принцеса. Всяка сутрин три жени се въртяха около нея, за да я облекат и да вчешат дългата й коса. А трябваше да се преоблича по няколко пъти на ден, цял ден само това правеше — рокли за сутрин, следобедни рокли, рокли за приеми, рокли за чай… Да не говорим за официалните тежки вечерни тоалети.
Спомни си и за своята заетост. Обикновено денят й беше разчетен по минути. От десет сутрин до шест вечер все трябваше да бъде някъде. Посещения в предприятия, изслушване на поданиците си… Умело трябваше да избягва всички лични въпроси. Към всичко това се прибавяха и официалните пътувания из провинциите на Ланкония, посещения на болници… Ръце, ръце, хиляди ръце, с които трябваше да се ръкува. Вечерите, с дълги и изнурителни балове…
Преди да замине за Америка, съвсем не си бе давала сметка за многобройните си задължения. Целият й живот беше подчинен изцяло на изпълнението на задълженията й.
Как не помисли, че би трябвало предварително да попита американския си съпруг, би ли желал да сподели с нея такъв живот? Как би се държал той като крал? Дали няма да хвърля репортерите в плувния басейн? Или ще продължи да се среща с обикновени на вид жени из разни улични кафенета? Може ли като нищо да се яви на вечеря с тениска?
А жителите на Ланкония? Как биха го възприели? Възможно е той да се отнася с презрение към козарите в нейната страна. Всеки американец изглежда смята, че неговата страна е най-добрата в целия свят. Би ли приел лейтенант Монтгомъри да се откаже някога от американското си поданство? Ще поиска ли изобщо да научи ланконски език?
Той е толкова избухлив, толкова нетърпелив и нетолерантен. Тя си спомняше твърде добре за престоя им на мангровия остров. Сега вече тя можеше да разбере какво у нея го вбесяваше. Ала в Ланкония ежедневно ще се намират хора, водещи потеклото си от древни царски родове. Техният снобизъм караше дори Арайа да губи търпение. Как щяха да се държат тези хора към един обикновен гражданин? Каква ще бъде реакцията на Джей Ти? А отгоре на всичко той изобщо не искаше да бъде царстващ принц-съпруг…