— Ето, хубавецо. — Една закачлива светлокоса кръчмарска прислужница остави пред мен печеното свинско, комат хляб, димяща паница със сос и половница бира. — Да ти е сладко. — Загледах я как се отдалечава и почнах отново да се чувствам на двайсет и две вместо на деветдесет и две. Хубава храна, бира и под, който има благоприличието да остане там, където са го сложили… Светът вървеше към подобряване. Единственото, от което се нуждаех сега, беше правдоподобен повод да остана в Тронд, докато някой се оправи с оная гадост на север, за да мога да гледам на цялата тази работа като на трагично объркала се ваканция.
Забелязах една блондинка да ме зяпа от мястото си до своя другар; беше млада и всъщност поразително красива, ако пренебрегнеш домашнотъканите дрехи и мръсотията. Друга млада хубавелка, с руса почти до бяло коса и бледичка, ми хвърляше коси погледи, седнала до някакъв по-възрастен мъж. Никоя от тях не беше облечена като професионална компаньонка, дори ако вземем предвид летния мраз. Реших обаче, че да заведеш сестра си или дъщеря си на кръчма може да е нещо съвсем обичайно в Тронд. Друга жена, намусена здравенячка, влезе през външната врата и си проби път до тезгяха да си поръча тъмно пиво. Обмислих това, докато дъвчех месото. На север нещата, изглежда, стояха доста по-различно. Но лично аз нямах възражения. Може да се оплаквам от братовчедката Сира и от плановете на баба ми да заобиколи законния ред за наследяване, но като цяло съм открил, че жените с по-голяма свобода на действие са доста по-забавна компания. В края на краищата чарът на Джалан трудно ще проработи, ако му се пречка някоя дърта надзорница или неудобен брат като Ален де Вийр.
Известно време седях и оставях разговора да се лее около мен. Много от местните говореха на имперския език. Арн ми беше казал, че това е нещо обичайно за по-големите пристанищни градове. Виж, в селцата по фиордите човек можел да върви със седмици, без да чуе дума, която да не е на старата реч.
В другия край на стаята трубадурът започна да подръпва струните на мандолината си, разпилявайки ноти сред тълпата. Избърсах свинската мазнина от устата си и отпих яка глътка бира. По-голямата блондинка продължаваше да ме зяпа и аз ѝ пратих своята специална усмивка — онази, която героят от Аралския проход показва на масите. Мъжът до нея не изглеждаше заинтересован от тази размяна; беше човек със слабо телосложение, провиснали мустаци и трепкащо око. И все пак всеки селянин може да забие нож в теб, затова обуздах инстинкта си да се втурна натам и да се представя. Вместо това реших да изложа стоката на показ и нека пчеличките дойдат при меда.
— Знаеш ли „Червения предел“? — извиках към свирача с мандолината. Повечето бардове я знаят, а този ми изглеждаше да е пообиколил доста свят.
Вместо отговор пръстите му пробягаха по струните и прозвучаха първите ноти. Аз станах, поклоних се на различните дами и отидох до камината.
— Принц Джалан от Червения предел на вашите услуги. Гостувам по вашите брегове и трябва да кажа, че за мен е удоволствие да се озова сред такива свирепи воини и прекрасни девици. — Кимнах на новия си приятел и той засвири. Имам приличен баритон, а и принцовете на Червения предел получават обучение във всички изкуства: рецитираме поезия, танцуваме, пеем. Обучават ни най-вече в изкуството на войната, но словесното майсторство и рисуването също не се пренебрегват. Ако добавите и факта, че „Червения предел“ е вдъхновяващ военен хор, който прощава слабостите на един певец и окуражава другите да се включат, се получава идеалното средство за разчупване на леда. Даже заледените морета на Севера не биха устояли на моя чар! Надигнах половницата си и заревах с пълен глас, а трубадурът запълваше пролуките със собствените си меки трели.
Едно нещо им признавам на северняците — обичат да пеят. Преди да съм свършил пивото или песента си, почти всички под покрива ревяха „Червения предел“, като незнанието на думите изобщо не им пречеше. Още по-хубавото беше, че моята прелестна блондинка се откъсна от Провисналия мустак, за да застане до мен, като при приближаването си показа, че е благословена на всички правилни места от боговете на Асгард. Хубавкото бледо бездомниче също заряза татко си, за да ми прави компания от другата страна.