Последвах го, все още малко замаян. Ако бях с всичкия си, щях да легна до Арн и да се правя на умрял.
Свен Скършигребло стоеше в другия край на стая, по-малка от тази, от която идвахме, извисявайки се над тримата арбалетчици до себе си. Няма да кажа, че караше Снори да изглежда дребен, но със сигурност му пречеше да изглежда най-едър. Майка му сигурно е спала с тролове. Ама красиви тролове. С голямата си червеникавозлатиста брада, сплетена над гърдите, и свободно сипещата се коса Скършигребло приличаше досущ на викингски крал, чак до позлатения ръб на очукания си железен нагръдник. В едната си ръка държеше внушителна брадва, а в другата — железен щит с размерите на поднос, гладък и дебел.
Айн се втурна към двамата мъже отляво, Тутугу нападна онзи вдясно. Свен Скършигребло тръгна напред да пресрещне Снори.
Не можеш да направиш кой знае какво срещу замахнала към теб брадва с вложена в нея мъжка сила. Най-добрият ти избор е да убиеш собственика на брадвата преди да е довършил замаха си. Ако си с меч, можеш да пронижеш противника. Но ако също като него си въоръжен с брадва, тогава изглежда най-добрият възможен съвет е „замахни по-бързо и се надявай“. А разбира се, за да замахнеш към някого, трябва да си на определено разстояние от него — същото, от което се нуждае той, за да замахне към теб.
Снори разполагаше с друго решение. Протегна брадвата си напред, като тичаше по-бързо, отколкото е възможно за човек, готвещ се да замахне. Тази бързина обърка сметките на Скършигребло и острието му закъсня с част от секундата. Горната част на дръжката му се удари във вдигнатото рамо на Снори, а в същото време брадвата на Снори срещна шията на Скършигребло — не с острия си ръб, а приклещи гърлото му с рогата на острието.
Това би трябвало да е краят. Тясно парче метал, притиснато към гърлото ти от един изключително силен мъж. Някак си обаче Скършигребло успя да цапардоса с щита си Снори по главата и залитна назад, притиснал ръка към шията си. И двамата би трябвало да паднат, но вместо това останаха на крака, олюлявайки се, след което пристъпиха да се сборят като мечки.
Айн беше убил единия от своите противници и сега се боричкаше с втория. И двамата стискаха ножове и се опитваха да ги забият в лицето на мъжа отсреща, като същевременно му пречат да направи същото. Тутугу беше убил своя враг, но Червеният викинг бе успял да метне камата си преди Тутугу да му разцепи главата. Не виждах колко тежка е раната, но скоростта, с която кръвта бликаше през ръцете на дебелака, притиснали корема му, говореше, че не е никак лека.
Двамата исполини стояха, сплели пръсти, и се напрягаха един срещу друг. С мораво лице и пръскайки алена кръв с всяко рязко издишване, Скършигребло натисна Снори надолу, сантиметър по сантиметър. Мускулите и на двамата бяха изпъкнали, вените им — издути до пръсване, те пъшкаха и се мъчеха да си поемат дъх. Изглеждаше, че костите просто трябва да поддадат — че с внезапно изпращяване тези безгранични сили ще прекършат нечии крайници, — но единственото, което ставаше, бе, че малко по малко, с избиваща през превръзките му кръв, Снори поддаваше, докато изведнъж се озова на колене, а Скършигребло продължаваше да го натиска надолу.
Тутугу отдели едната си окървавена ръка от корема и се наведе мъчително бавно да си вземе брадвата. Скършигребло, сякаш без изобщо да погледне, ритна назад и счупи коляното на ундорета. Тутугу рухна с писък. Снори опита да се надигне и успя да стъпи на единия си крак, но Скършигребло с рев го натисна обратно.
Айн и противникът му още се търкаляха по пода, и двамата нарязани. Погледнах към меча си, вече ален от върха до дръжката. „Това там е Снори“, трябваше да си кажа. Другар в продължение на безчислени мили, през седмици на несгоди и опасности… Скършигребло го натисна още по-надолу. И двамата виеха животински заплахи. Внезапно извъртане и изведнъж Свен Скършигребло бе стиснал гърлото на Снори във великанската си десница, а Снори се замъчи да откъсне пръстите му от шията си.
Скършигребло беше открит. С наведена глава.
— За бога, Джалан, просто го направи! — Трябваше да изкрещя думите на себе си. И, отпърво неохотно, набирайки скорост, аз се затичах към тях, вдигнал меча над главата си. Не бях искал да улучвам мъжа в кулата, дори и със стрела от сто крачки. Но исках Свен Скършигребло да умре, тук и сега, и щом трябваше аз да го направя…
Замахнах с две ръце надолу, острието ми разцепи въздуха и някак си в същия този момент Скършигребло изтръгна лявата си ръка от хватката на Снори и вдигна щита си. Мечът отскочи със звън от него, сякаш бях ударил по камък, и се изплъзна от пръстите ми. Великанът блъсна Снори назад с ръката, с която все още го стискаше за гърлото, а после замахна бързо и ми нанесе удар точно под сърцето, едновременно с широките си кокалчета и с ръба на щита си. Въздухът ми излетя с изпъшкване, усетих чупене на ребра и се сринах все едно са ми прерязали ахилесовите сухожилия.