— Да видим — той се облегна на стария дъб. — Преди осемнадесет месеца мистрес Девърил, макар и под друго име, напуснала Гаскония и слязла на пристанището в Дувър. Била сираче от благороден род и нямала близки роднини. Придружавал я млад паж — името му не ни засяга. Мистрес Девърил тръгнала от Лондон по стария римски път за Оксфорд, Уудсток и Годстоу. Ти си знаела за пристигането й и тайно си я проследила. Присъединила си се към пътниците, вероятно след като са напуснали село Уудсток. Запознала си се с тях и предложението ти да ги придружиш е било прието с благодарност. Подозирам, че си била преоблечена като представителен млад мъж, весел спътник за гасконците след дългото и изтощително пътуване. Действала си много умно, Агата, и маскировката ти е била отлична. Само кръчмарят те е видял. Той, както и други, споменаха за благородния младеж, който минал през селото почти по същото време като младата монахиня и пажа й. Но разбира се, той не можеше да ни помогне повече, защото беше разкъсан от кучетата на Гейвстън. Дотук съм прав, нали?
Младата жена стисна устни и се усмихна сладко, напомняйки на Корбет за онази благочестива и красива монахиня, която бе виждал в нея преди.
— Откъде съм можела да знам кой слиза в Дувър и тръгва за Оксфорд? — попита тя.
— Ще отговоря и на това, когато му дойде времето. Но да продължим! Успяла си да убедиш младата дама да се отклони от пътя и си я завела на предварително набелязано място. Може би си й предложила да си починете и да пийнете малко вино. Вероятно тя и пажът са заспали. Всъщност — Корбет се размърда, загледан в мъглата зад Агата — сигурно са заспали по-дълбоко, отколкото са възнамерявали. Във виното, което си им предложила, вероятно е имало приспивателно. Веднъж заспали, те са били лесни жертви. Прерязала си гърлата и на двамата, съблякла си труповете, облякла си дрехите на Девърил и си взела препоръчителните й писма. Единствената ти грешка била, че малкото кученце, което тя носела, или се изгубило, или избягало. Запазила си вещите на жената за себе си. Останалото, заедно със собствените ти дрехи, сега лежи на дъното на някое дълбоко, вонящо блато. Конете? — Корбет сви рамене. — Естествено, запазила си един кон и едно товарно пони. Другите два си пуснала на свобода. Чудесен подарък за някой фермер, който би си държал устата затворена. После си дошла в Годстоу с препоръчителните писма. Дала си обета си и тъй като си обаятелна, си се сближила с лейди Амелия и с лейди Елинор. И кой би те заподозрял в нещо?
Агата дьо Курси кимна.
— Много добре! — промърмори тя. — Наистина отлично!
— Единственият, който е разбрал част от истината, била горката сестра Франсис. Намерих нашийника на кучето, а той още носи девиза на семейство Девърил „Noli me tengere“. Сестра Франсис, разбира се, си го спомни. Сигурно го е видяла на някои от вещите на убитата жена, когато за пръв път си влязла в манастира, но сигурно не се е сетила веднага къде. И с кого би споделила тя? Не с някой друг, а с винаги търпеливата и внимателна сестра Агата, затова сестра Франсис също е трябвало да умре. Тя беше дългогодишна монахиня с постоянни навици и режим. От няколкото седмици като послушница, ти си помнела колко грижливо е гасяла огъня с вода. Винаги е настоявала да го прави сама и това е улеснило задачата ти. Само че през нощта, когато умряла, в кофата, която използвала, имало мазнина, а не вода. — Корбет скрито се възхищаваше на самообладанието на противничката си. — Огънят избухнал, излязъл от огнището и след секунди сестра Франсис приличала на горяща буйно факла, а тайната ти била запазена.
Агата сключи ръце и вдигна пръсти към устните си като учителка, която се закача с особено умен ученик.
— Мастър Корбет, ти ми каза как смяташ, че съм убила онази жена, но не ми каза защо.
— Не си играй с мен! — отсече писарят. — Знаеш причината. Дьо Монфор се е разбунтувал срещу краля, Девърил е бил един от генералите му. Според архивите, след поражението на Монфор, родът Девърил бил прекъснат, така че жената вероятно е била плод на някоя незаконна връзка. Майка й сигурно е избягала в Гаскония и я е възпитавала в омраза към Едуард Английски.
— И смяташ, че кралят би позволил на една Девърил да се върне в страната?
— Само ако е променила името си. Както казах, подозирам, че е била сираче и под фалшиво име е писала на лейди Амелия, за да поиска разрешение да се присъедини към Монахините от Сион, като си плати обичайната такса. Когато молбата й била удовлетворена, поискала разрешение да влезе в Англия. — Корбет погледна Агата. — Хайде де, какво име използваше?