Жената студено отвърна на погледа му.
— Ще опитам друга тактика — продължи той. — С какво име те наричаха, когато влезе в манастира Годстоу?
Агата се разсмя, сякаш Корбет й беше задал гатанка.
— Приех името сестра Агата, което всъщност е моето, но ако питаш игуменката, ще ти каже, че влязох между тези стени под името Мари Савини.
Корбет въздъхна.
— Значи си убила Мари Савини в гората край Годстоу?
Агата прехапа устни.
— Да предположим, че си прав, Корбет. Откъде бих могла да знам, че тази Мари Савини всъщност е от род, подкрепял Монфор, че е идвала в Англия, за да крои заговор, може би дори да извърши убийство? И откъде бих могла да разбера кога ще дойде и откъде ще мине?
— Знаела си всичко, защото кралят ти го е казал! Ти си негов екзекутор!
— Ако Девърил е променила името си, защо е носела семейния си девиз със себе си?
Корбет вдигна рамене.
— Малцина биха го разпознали като девиз на семейство, опозорено преди четиридесет години. Колко монахини от Годстоу, да не говорим за бароните от кралския двор биха се сетили за него?
— Но тази Мари е говорела добър френски.
— Както и ти — отвърна Корбет. — Както и останалите в това затънтено място.
Агата пристъпи по-близо и сложи качулката, за да се предпази от дъждовните капки, които падаха от надвисналите клони на дъба.
— О, Хю — прошепна тя, — кралят беше прав. Може да си педантичен, но винаги си толкова логичен.
— Може би не съм — хитро отвърна Корбет. — Мари Савини или Девърил е била убита в гората на Годстоу, а ти си се появила в манастира по същото време. Трябваше веднага да свържа събитията, поради това съвпадение. Но разбира се, тук очаквали Мари Савинй и тя пристигнала. Не са знаели за други посетители… — Гласът на Корбет заглъхна.
— Стига, Хю — промърмори тя. — Не се самообвинявай. Тя беше чужденка, пътуваше под фалшиво име, за да не могат да разберат коя е всъщност. Кой би заподозрял, че благочестива монахиня като мен може да извърши подобно нещо? — Тя отметна глава. — А дори и да беше станало, какво значение би имало? Мари планираше измяна, докато аз се радвам на протекциите на краля. — Тя се усмихна. — Нямах намерение да оставам достатъчно дълго, за да бъда заплашена от разкритие. В това няма нищо загадъчно.
Корбет вдигна ръка и докосна разцепения дъб зад себе си.
— Права си. Истинската загадка започва именно тук. Дошла си тук да наблюдаваш лейди Елинор и да й попречиш да направи някоя глупост — да избяга или да предизвика скандал в английския двор. Колко ли си била разтревожена, когато си открила, че получава тайни съобщения от загадъчен доброжелател, който й обещал да уреди бягството й от Годстоу! В неделята, когато умряла, лейди Елинор рязко нарушила навиците си, като отказала да отиде на вечерня, а човек, наблюдателен като теб, сигурно е забелязал тайните й приготовления. — Ръката на Корбет отново хвана камата под наметалото. — Затова си отишла в стаята й. Вратата била заключена, но лейди Елинор имала доверие на сестра Агата, която винаги била загрижена за добруването й. Пуснала те да влезеш, а останалото… — Писарят се огледа и забеляза, че есенното слънце започваше да прониква през гъстата мъгла. — Като професионален убиец си счупила врата й с лекота. Знаеш къде да хванеш и колко бързо да завъртиш.
Ръцете на жената внезапно се появиха изпод наметката й. Корбет се напрегна, но тя само отметна русите кичури от косата си. После леко наклони глава на една страна и се загледа в него с лека усмивка, сякаш той й разказваше анекдот или някаква интересна история.
— Ти си умен писар — каза Агата с престорена невинност. — Но забравяш, аз бях в сакристията, за да подготвям вечернята.
— Сигурен съм в това — бързо й отвърна той.
— Освен това, спомни си, че сестри Марта и Елизабет са видели лейди Елинор да минава под прозореца им точно преди вечерня. — Очите й се разтвориха широко в учудване. — Как би могла една жена да бъде мъртва и в същото време да върви, да говори и да маха с ръка?
— Видели са някого и са помислили, че е лейди Елинор с наметка и качулка, но всъщност си била ти. След като си я убила, си взела една от дрехите й, както и пръстена от пръста й. Така, успешно дегизирана, си слязла по стълбите и си тръгнала към църквата. Както си се надявала, сестра Марта те е видяла и те е извикала. Обърнала си се, извикала си нещо в отговор и си помахала с ръка. И двете монахини са стари и глухи, така че не биха могли да разпознаят гласа ти. Освен това не виждат добре и съвсем лесно са могли да те объркат с лейди Елинор. С нея сте си приличали, били сте млади, русокоси, а ти си носела наметката и пръстена й. — Корбет се усмихна. — Хората виждат онова, което искат да видят.