— Но какво щеше да стане, ако някой ме беше срещнал?
— Че кой би се осмелил да се доближи до високомерната лейди Елинор? Игуменката е била в църквата, останалите монахини са се подготвяли за вечерня, а разстоянието е съвсем кратко. Щом си стигнала до вратата на сакристията зад църквата, си съблякла и си скрила наметката и пръстена. После си влязла вътре като сестра Агата, покорната монахиня. Така си затвърдила впечатлението у онези, които са били в църквата, че си влязла там, докато лейди Елинор е била още жива. Но си направила друга грешка, нали? Надявала си се, че като всички други сестра Марта е видяла онова, което си искала да види — жена с наметката на лейди Елинор и пръстена й би трябвало да бъде лейди Елинор. Когато си махнала с ръка, огромният сапфир проблеснал, но погрешка си сложила пръстена на лявата си ръка, докато любовницата на принца винаги го е носела на дясната. Старата монахиня си спомнила за това, оттук и малката й гатанка „Sinistra, non dextra“ — „лявата, не дясната“. Не разбирала защо е станало така.
Агата се приближи още малко. Корбет забеляза, че част от безочливостта й беше изчезнала и че сега тя беше нащрек. Стоеше точно пред него, сякаш се опитваше да скрие от погледа му онова, което ставаше зад гърба й.
— Да кажем — тихо отвърна тя, — че всичко е станало така, както го описа. Признавам, че някой може да не забележи липсата на една роба, но скъп пръстен? Нали помниш, че игуменката е открила трупа в подножието на стълбите!
— Но ти знаеш отлично, че това е лъжа! Игуменката, разтревожена от липсата на лейди Елинор, излязла от трапезарията и се върнала в тъмната сграда на манастира. Открили дамата мъртва в стаята й и загрижени от възможните обстоятелства, занесли тялото й в подножието на стълбите, за да прилича случилото се на инцидент. Било тъмно, те били уплашени и едва ли са забелязали, че пръстенът липсва. А и да бяха забелязали, логичното обяснение би било, че е паднал. Разбира се, повикали са те да помогнеш да отнесете трупа обратно горе в стаята. Тогава си сложила пръстена на ръката на мъртвата. — Корбет замълча за миг. — Много хитро измислено — добави той. — Знаела си, че лейди Амелия ще открие трупа и заради доброто име на Годстоу, ще се опита да представи смъртта на лейди Елинор като злополука. Ти, убийцата, умно си използвала невинни монахини като лейди Амелия и сестра Марта, за да се предпазиш. Независимо дали им е харесвало или не, те са станали твои съучастници; смъртта на лейди Елинор е била толкова объркана, че никой никога не би разбрал истината.
Корбет, вече притеснен от усмихнатата убийца срещу себе си, извади камата от канията.
— С това — продължи той — нещата са щели да приключат, но сестра Марта се разприказвала и заплашила, че ще отиде при игуменката. Разбра ли гатанката й?
Агата се усмихна.
— Лесно си я убила — продължи писарят. — Старата Марта си приготвила ваната. Сложила паравана, заключила вратата. Но ти, вечно грижовната сестра, си й донесла сапун. Старата монахиня излязла от ваната, оставяйки следи от вода по пода и отключила. Ти си й дала сапуна, бъбрейки весело, докато тя се е върнала обратно. Беше стара, смъртта й е била бърза. Може би си я хванала за глезените и си потопила главата й под водата. Всеки моряк ще ти каже, че от рязкото нахлуване на вода в устата и носа бързо губиш съзнание. После си взела сапуна и си излязла така тихо, както си влязла.
Агата кимна.
— Съвсем логично — промърмори тя. — Сбито и ясно описание. — После изръмжа. — Трябвало е да учиш в Оксфорд.
— А не да идвам тук — бързо добави Корбет. — Провалих малките ти планове, нали? Но останалите ти помагаха, без да искат. Отец Рейнар, който изпращаше съобщения на дьо Краон; Гейвстън и кучетата му; Уелският принц и увлечението му по фаворита му. И разбира се — заключи горчиво Корбет, — нашият върховен господар кралят, с любовта си към тайните и загадките. — Корбет се приближи към нея. — Предполагам — сухо отбеляза той, — че единственото добро дело, което си извършила е, че си разубедила лейди Елинор да не взима праховете, които Гейвстън й е изпратил. Кралският фаворит сигурно се е чудел какво става.
Агата се усмихна.
— Да, така е. Наблюдавах Гейвстън и опитите му да се бърка навсякъде. Лейди Елинор не биваше в никакъв случай да умре от отрова. Подобни прахове могат да бъдат проследени. Ако добрата дама трябваше да умре, смъртта й не биваше да бъде свързвана с принца. Имахме нужда от някоя чудесна, неразрешима мистерия. — Тя сви рамене. — Всъщност, трябваше да наблюдавам и дьо Краон.