— Ами останалите? — попита Корбет. — Ами смъртта на двете монахини? Кралят едва ли е наредил и това.
Сестра Агата разтвори ръката си.
— Не нося кама, Хю — каза тя, — защото онова, което направих беше по заповед на краля. — Тя му подаде свитък пожълтял пергамент. — Прочети го!
Корбет разви пергамента и бързо прегледа съдържанието.
„Едуард, по Божията воля и т.н. до всички шерифи, пристави и т.н. Приносителят на този документ Агата дьо Курси трябва да получи всяка помощ, която поиска, защото онова, което е направила, е в името на Короната и за доброто на кралството“.
Корбет погледна към избелелия таен печат на своя царствен господар.
— Ако цитирам Пилат, милейди, написаното остава. — Той остро я погледна. — Но това не оправдава делата ти. Кралят не би наредил да убиеш лейди Елинор.
— Налагаше се! — отсече Агата. — Тя щеше да избяга. Заповедите ми бяха съвсем точни. Трябваше да спра Девърил и да дойда в Годстоу, където да направя всичко необходимо, за да не притеснява лейди Елинор краля или английския двор. — Тя поклати глава. — Пък и ми беше писнало от това забравено от Бога място. Бивша любовница със зеленикаво лице и избледнели очи и сестри, които се грижеха само за собственото си благоденствие и пълни стомаси!
— Ами игуменката? — внезапно попита Корбет. Агата поклати глава.
— Тя не знае нищо. — Убийцата сръчно измъкна пергамента от пръстите на Корбет. — А сега, Хю, трябва да вървя. — Тя застана на пръсти и леко го целуна по бузата. — Може би ще се срещнем отново. Надявам се. Сега знаеш истината, игуменката вече не ти трябва, а Ранулф сигурно е измръзнал колкото мен. — Тя махна ръка и пръстите й докоснаха неговите. — Сбогом!
Корбет я проследи, докато изчезваше в мъглата.
— Ранулф! — извика той. — Ранулф!
Отвърна му само сивата, подигравателна тишина. Корбет се уви плътно с наметалото си и тръгна към манастира, без да се интересува, че смущава тишината на това място, където бяха извършени толкова злини.
— Ранулф! — изрева той. — За Бога, човече! — Почти беше стигнал до вратата на къщата за гости. — Ранулф! — Този път беше възнаграден от шума на слизащи стъпки.
Прислужникът му и Малтоут, който имаше още по-обезумял вид, се спуснаха с тропот към него, носейки наметалата и коланите си.
— За Бога, човече! — изкрещя Корбет. — Трябваше да ме последваш.
Сънливият Ранулф тревожно се озърна.
— Така и смятах, мастър. Но Малтоут пак заспа. Опитах се да го събудя, но не успях, затова седнах да си обуя ботушите и след миг бях отново заспал.
Корбет притвори очи.
— Ранулф, Ранулф! — прошепна той.
— Какво, мастър?
— Нищо — въздъхна Корбет. — Благодаря на Бога, че мистрес Агата не знаеше, че спиш. Слушай — продължи той, — скоро трябва да тръгваме. Закусете и опаковайте багажа. Погрижете се конете да са нахранени и уредете сметките ни. След час трябва да тръгваме.
И без да обръща внимание на възраженията на Ранулф, Корбет заобиколи църквата и отиде в покоите на лейди Амелия. Откри игуменката сама в стаята й пред обсипана с ръкописи маса. Очите й бяха зачервени, лицето — бледо, леко уплашена и разтревожена. Тя стана, когато Корбет влезе.
— Мастър Корбет, предадох съобщението ти.
Писарят се отпусна на пейката до стената.
— Седни, милейди — уморено каза той. — Няма да има нужда от това. Изгубихте още един член на ордена. Сестра Агата ще ви напусне, ако вече не го е направила. Предлагам ти да не я спираш. Никога не споменавай името й и не пращай гневни писма на епископа.
— Какво искаш да кажеш?
— Сестра Агата не беше монахиня — лекичко се усмихна Корбет.
— Била е тук заради лейди Елинор?
— Да — отвърна писарят. — Била е тук като мен, заради лейди Елинор. Сестра Агата беше ключът към всичко, случило се в Годстоу. — Той вдигна ръка, за да й попречи да избухне. — Останалото знаеш по-добре от мен. Милейди, сестра Агата е виновна, но ти също не си безгрешна.
Игуменката се раздвижи на стола.
— Какво значи това?
— Много добре знаеш — отвърна Корбет. — Лейди Елинор е била убита, защото е възнамерявала да избяга от Годстоу. В стаята й и в кухия дъб, който се намира между църквата и стената са били оставяни тайни съобщения. Знаеш го, защото ти си писала съобщенията и си ги оставяла там.
— И защо ми е било?
— Стига, милейди, това е ясно. Кралят е наредил лейди Елинор Белмонт да дойде тук и това никак не ти е харесало. То е нарушило хармонията и спокойствието на малката ти общност. Предизвикало е нежеланото внимание на принца и лорд Гейвстън, както и неочакваната намеса на френския пратеник, мосю дьо Краон, когото е трудно да отблъснеш. Лейди Елинор била млада жена. Можела е да живее дълги години. След време щеше да заплаши собствения ти пост. Затова си наела конници, Бог знае откъде, макар че наоколо има достатъчно бивши войници, готови на всичко срещу пари.