— Някой ден, Корбет — изсъска той, — ще те убия.
Писарят се поклони и отвърна тихо.
— Някой ден, мосю, ще се опиташ да го направиш и отново ще се провалиш, както последния път.
Последваха нови лицемерни усмивки и поклони от немай-къде, после проехтя сребристият звук на тромпетите в галерията и церемонията приключи. Дьо Краон се поклони към трона, щракна с пръсти към свитата си да го последва и бързо излезе от огромната зала. Едуард се изправи, разкопча златотканата си мантия и я хвърли на дьо Варен.
— Слава Богу, приключихме с представлението! Дьо Варен, искам да говоря с Корбет в стаята си. Без свидетели.
— Разбира се, Твое величество.
Кралят присви очи.
— Не бъди саркастичен, Съри. И когато уредиш това, изпрати най-бързия си пратеник до Уудсток. Да каже на милия ми син, че искам утре да говоря с него тук. — Кралят насочи пръст кьм графа. — Имам съобщение и за милорд Гейвстьн. Ако още се намира в Англия до края на седмицата, ще го обявя за разбойник, за престъпник, който да бъде застрелян без предупреждение. — Едуард сърдечно потупа графа по рамото. — А след това ще се отправим на север, за да дадем на шотландците такъв урок, че никога да не го забравят.
Корбет откри Едуард, седнал край прозореца с голяма чаша вино в ръце.
— О,Хю.
Сърцето на Корбет замря. Когато кралят се преструваше на добродушен и прям воин, писарят винаги очакваше някакъв номер.
— Докато ти и дьо Краон си целувахте задниците, мислех за доклада ти за случая в Годстоу. Добре се справи, Хю.
— Благодаря, Твое величество.
Кралят стана, наля чаша вино и я пъхна в ръцете на писаря.
— Съжалявам, че не ти казах за мистрес Агата.
— Твое величество, вече възразих срещу това. Как мога да събирам сведения, ако има хора като нея, за които нищо не знам. Такива убийци са опасни. Трябва да бъдат насочвани и наблюдавани.
— Като лейди Агата ли?
— Да, Твое величество, като лейди Агата.
Кралят лукаво го изгледа.
— Наистина, тя е надхвърлила пълномощията си, но ако лейди Елинор беше избягала… — Той остави думите си да увиснат във въздуха.
— Ако лейди Елинор беше избягала — остро отвърна Корбет, — щяха да я върнат.
— Вярно! Вярно! — промърмори кралят. — Но Агата… — Гласът му заглъхна.
Корбет с трясък остави чашата си на масата.
— Мистрес дьо Курси може да е убивала, за да защити Твое величество, но тя извърши убийства и за да предпази себе си. Три жени умряха напразно, а две от тях бяха монахини — единственото им прегрешение беше, че са се оказали на неподходящо място в неподходящо време. Кой ще отговаря за тяхната смърт?
— Не се прави на по-набожен от светец, Корбет — отсече кралят.
— В Италия — бавно отговори писарят — напоследък смятат, че всяко желание на княза има силата на закон. Това правилно ли е, Твое величество?
— Сигурно.
— Значи ако промениш утре мнението си за мен и ме осъдиш на смърт…
Кралят се обърна към него с ръмжене и хвърли чашата си в краката му.
— Млъкни, писарю!
— Три жени — продължи Корбет с равен глас, — три невинни жени са мъртви. Знаеш ли как те наричат в залите на Оксфорд? Новият Юстиниан на Запада. Великият законодател. Говорят за парламентите ти, за забележителната ти реч, в която каза, че законите трябва да бъдат одобрени от всички. Чудя се какво биха помислили сестрите Марта и Франсис за това. Агата дьо Курси е убийца, но не само е на свобода, но оправдава с теб действията си.
Кралят тропна по пода.
— По-добре си върви, Корбет — каза той бързо. После вдигна очи и се усмихна. — Мейв е бременна. Ако роди момче, Корбет, искам да го кръстиш Едуард. — Кралят погледна встрани. — Онова, което направи в Годстоу няма да бъде забравено. Разбирам, че искаш да вземеш Малтоут в имението си? Съгласен съм. А сега върви! Върни се след Архангеловден.
Корбет се поклони и тръгна към вратата.
— Хю!
Писарят се обърна.
— Да, Твое величество?