— Остави Агата дьо Курси… на мен.
Корбет отново се поклони и затвори вратата след себе си.
Едуард постоя известно време, после отиде до прозореца, замислен над думите на писаря. В сърцето си Едуард знаеше, че Корбет е прав — дьо Курси беше убийца. Той я беше използвал и преди. Наричаше я своето „тайно оръжие“ срещу заговорите, които крояха враговете му. Беше смазал бунта на де Монфор и съюзниците му преди цели четиридесет години, но те продължаваха да го преследват. Да, той беше чул за жената от рода Девърил, незаконна издънка на един от генералите на де Монфор. Незаконният син на Девърил беше избягал в чужбина и се беше оженил за дъщерята на благородническо семейство в Бордо. Дьщеря му, Мари Девърил, беше възпитана в омраза към английския крал. Той я беше държал под око и когато беше използвала фалшиво име, за да поиска разрешение да влезе в манастира Годстоу, беше заподозрял, че възнамерява да му създаде проблеми, да атакува Едуард или семейството му при първа възможност. Може би е възнамерявала да убие лейди Елинор. Или, потръпна Едуард, се е целела по-високо, надявайки се, че Уелският принц ще посети манастира, а защо не и самият той. Кралят я беше оставил да пристигне, за да може да я наблюдава, а после даде на дьо Курси тайните си заповеди. Тя трябваше да проследи и убие Мари Девърил, да заеме мястото й и да отиде в Годстоу, за да следи отблизо и непрестанно лейди Елинор.
Едуард мрачно се усмихна. И кой би я заподозрял? Дьо Курси винаги се обличаше като мъж, държеше се като младо пофренчено конте, облечено в скъпи дрехи, купени с парите от кралската хазна. Тя говореше с провлачен френски акцент, на който би завидял всеки придворен. Дьо Курси трябваше да убие Девърил, да държи под око събитията в Годстоу, да докладва за действията на принца в Уудсток и да разбере верни ли са слуховете, че той тайно се е оженил за бившата си блудница. Никой нямаше да заподозре, че Агата е убила Девърил. А дори това да станеше, кой го беше грижа? Девърил бяха предатели, а Едуард беше дал на дьо Курси писмен документ, че тя е под негово покровителство. Разбира се, не беше казал за това на Корбет — писарят беше отличен шпионин, но съвестта му можеше да се противопостави на коварното убийство на една жена и нейния паж. Всичко беше вървяло добре до смъртта на лейди Елинор и странното мълчание на дьо Курси. О, тя го беше уведомила, че е възнамерявала накрая да му каже истината, но как би могъл да й вярва? Какво право имаше тя да решава кой да живее и кой да умре? Корбет беше прав. Само един крал можеше да прави това. Едуард надникна през прозореца. Видя Корбет на двора да се смее, разговаряйки с Ранулф и Малтоут.
— Ако е момче, наречи го Едуард — промърмори под нос краля и завидя на късмета на писаря. — А аз нямам син — прошепна той.
Облегна се на стената и загледа как Корбет и спътниците му се качиха на конете и напуснаха двора. После отиде до малкото писалище, взе перото и написа едно кратко писмо. После старателно го запечата с тайния си восъчен печат, преди да извика прислужника. След няколко минути Джон дьо Варен, граф на Съри, бавно влезе в стаята.
— Твое величество?
Едуард продължаваше да гледа през прозореца.
— Твое величество, викал си ме.
— Има една жена — бавно започна кралят, — живее в къщата срещу кръчмата „Измамниците“, близо до църквата „Сейнт Катрин“ край Тауър. Тя е предателка и убийца.
— Името й?
— Агата дьо Курси. — Едуард се изкашля. — Тя трябва да умре. Признала е престъпленията си, но поради държавни причини не може да бъде осъдена. Погрижи се за нея, дьо Варен. Гледай да стане бързо и тя да не заподозре нищо.
— Твое величество?
Кралят се усмихна и без да се обръща, му даде съобщението, което беше написал преди малко.
„Каквото и да е извършил приносителят“, гласеше докъментът, „то е било направено в името на Короната и доброто на кралството.“
Дьо Варен се поклони и тихичко се измъкна от стаята.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
През 1301 Едуард I и синът му жестоко се скарват — причината не е известна, макар Уелският принц със сигурност да е имал любовница и незаконен син от нея. Заради преговорите с Филип IV за сватба между дъщеря му и Уелския принц, любовницата трябвало да „се оттегли“. Вероятно същата мярка по отношение на приятеля на принца Гейвстън е била една от причините за скарването между баща и син.
Годежът и женитбата са били наложени на Англия от Папата в полза на Филип IV. Едуард Английски трябвало да ги приеме или щял да изгуби красивите, плодородни лозя на Гаскония в югозападна Франция. Договорът бил подписан през 1298 и в продължение на десет години Едуард Английски се гърчел като змия, опитвайки да се измъкне от него. Но Филип Френски бил твърд. Съществуващите документи в лондонските архиви и националната библиотека в Париж показват как Филип се канел да използва този брак, за да направи един от внуците си херцог на Гаскония, а друг — крал на Англия. Както и в модерната дипломация, подобни намерения често се обръщат срещу автора си — тримата синове на Филип нямали наследници, а синът на Изабела, великият воин Едуард III, веднага изявил претенции към френския трон и въвлякъл страната в стогодишна унищожителна война.