— Мислех, че е важно да ги видиш. Понякога, когато човек е насред акция като тази, неприятелят може да се превърне в нещо абстрактно. Лесно е да се забрави истинската му природа. Помислих си, че може да се нуждаеш от малко припомняне.
— Правя това от дълго време, Ари. Познавам природата на моя враг и знам какво означава да си лоялен. — Габриел седна на масата срещу Шамрон. — Чух, че ВАРАШ се е събрал, след като напуснах Кайро. Предполагам, решението му е напълно очевидно.
— Халед бе съден — каза Шамрон. — ВАРАШ произнесе присъдата си.
Габриел бе изпълнявал присъдите на такива процеси, но никога не бе присъствал на тях. Те бяха нещо като съдебни процедури, но клоняха повече в полза на обвинението и се провеждаха толкова тайно, че обвиняемият даже не знаеше, че са се състояли. В тази съдебна зала не му се определяха защитници и съдбата му не се решаваше от съдебни заседатели, а от смъртните му врагове. Доказателството за виновност не се оспорваше. Никога не се представяха оправдателни доказателства. Нямаше преписи и начини за обжалване. Възможна бе само една присъда и тя беше окончателна.
— След като ръководя разследването, имаш ли нещо против да изкажа мнението си по това дело?
— Ако се налага.
— Доказателствата срещу Халед са изцяло косвени, а в най-добрия случай — много слаби.
— Уликите са ясни — прекъсна го Шамрон. — Започнахме това разследване, базирайки се на информацията, дадена ни от палестински източник.
— Точно това ме притеснява.
Яков се присъедини към тях на масата.
— Махмуд Арвиш е един от главните ни шпиони в палестинската върхушка от няколко години. Всичко, което ни е съобщил, се оказа вярно.
— Но дори Арвиш не е сигурен, че мъжът на снимката е Халед. Доказателствата са като къщичка от карти. Ако една се окаже фалшива, цялата постройка ще се срути и ние ще свършим с един убит човек на френска улица.
— Единственото нещо, което знаем за външността на Халед, е, че поразително прилича на дядо си — каза Шамрон. — Аз съм единственият човек в тази стая, който се е виждал лице в лице с шейха. А го видях при обстоятелства, които не могат да се забравят. — Ари протегна снимката, за да я видят и другите. — Мъжът на тази фотография би могъл да е брат близнак на шейх Асад.
— Това все още не доказва, че той е Халед. Говорим за убийство на човек.
Шамрон обърна снимката право към Габриел.
— Ще приемеш ли, че ако този мъж влезе в апартамента на булевард „Сен Реми“ №. 56, той по всяка вероятност е Халед ал Халифа?
— Ще го приема.
— Тогава ще поставим сградата под наблюдение и ще чакаме. И да се надяваме, че той ще дойде преди следващото клане. Ще го снимаме, като влиза в сградата. Ако нашите експерти бъдат сигурни, че е същият човек, ще го изкараме от играта. — Шамрон скръсти ръце пред гърдите си. — Разбира се, има и друг метод за идентифициране — този, който използвахме при операция „Божи гняв“.
В паметта на Габриел отново проблесна картината: „Извинете, вие ли сте Ваел Цвайтер?“ „Не. Моля ви, не!“
В това време Шамрон обясняваше:
— Трябва да си много хладнокръвен човек, за да не реагираш на истинското си име в такава ситуация. И още по-хладнокръвен, за да не посегнеш към пистолета си, когато се озовеш лице в лице с някой, който се готви да те убие. И в двата случая, ако наистина е Халед, той ще разкрие самоличността си и съвестта ти ще е спокойна, когато натиснеш спусъка.
Ари вдигна очилата си на челото.
— Искам „Фиделити“ да бъде в Марсилия на мръкване. Ти ще бъдеш ли на нея?
— Ще използваме схемата на „Божи гняв“ — започна Шамрон. — Алеф, Бет, Айн, Коф. Тя има две предимства. Ще ви бъде позната и освен това е ефективна.
Габриел кимна.
— По необходимост направихме някои малки промени и комбинирахме някои от ролите, но щом операцията стартира, тя ще ти се стори същата. Ти, разбира се, си алеф — стрелецът. Екипите айни — наблюдателите — вече заемат позиции. Ако Халед дойде в апартамента, двама от наблюдателите ще превключат на роля бет и ще прикриват пътя ти за бягство.
— А Яков?
— Двамата, изглежда, сте изградили нещо като връзка помежду си. Яков ще бъде твоят заместник-водач на екипа. В нощта на удара, ако имаме този късмет, той ще е твоят шофьор.
— Ами Дина?
— Коф — отвърна Шамрон. — Комуникации. Тя ще се допита до булевард „Цар Саул“ относно идентифицирането на обекта. Освен това ще служи за бат левейха на Яков. Ти ще останеш скрит на яхтата до удара. Когато Халед бъде убит, всички ще напуснете града и страната по различни пътища. Ти и Яков ще отидете в Женева и оттам ще хванете самолет за Израел. Дина ще се качи на яхтата извън пристанището. Щом бъде в открито море, ще качим екипаж на борда и ще я докараме у дома.