Когато писъците секнаха, последва още един финален изстрел в главата. Арафат пусна щората. Беше ликвидирал един враг. Скоро друг щеше да има същата съдба. Той угаси лампата и седна в полумрака да чака следващата новина.
21. Марсилия
По-късно, когато всичко свърши, Дина напразно щеше да търси някаква символика във времето, избрано от Халед да се появи. Изобщо не помнеше с какви думи съобщи тази новина на екипите, макар че те бяха записани завинаги на аудиокасета. „Това е той! Той е на улицата. Насочва се на юг към парка“. Всички, които чуха съобщението й, бяха изненадани от липсата на емоция. Толкова спокойно го каза, че за момент Шамрон не разбра какво точно се е случило. Едва когато чу бръмченето на мотора на Яков, последвано от бързото дишане на Габриел, осъзна, че Халед бе на път да си получи заслуженото.
Пет секунди след като прозвуча гласът на Дина, Яков и Габриел бяха нахлупили каските си и се носеха с пълна газ на изток покрай велодрума „Белсюнс“. На площад „Плас дьо ла Префектюр“ Яков рязко зави надясно и полетя към началото на булевард „Сен Реми“. Габриел го държеше през кръста с лявата си ръка. Дясната беше мушната в джоба на якето му и стискаше масивната дръжка на барака. Тъкмо започваше да се развиделява, но улицата все още бе в сянка. Габриел видя за пръв път Халед, който вървеше по тротоара като човек, закъсняващ за важна среща.
Моторът внезапно намали. Яков трябваше да вземе решение: да пресече в противоположното платно на улицата и да приближи Халед отзад или да остане в същото платно и да направи рязък завой. Габриел го пришпори да поеме надясно, натискайки го с дулото на пистолета. Яков даде газ и моторът полетя. Габриел впи очи в Халед. Палестинецът бе ускорил крачка.
Точно тогава тъмносив мерцедес се показа от една пресечка и блокира пътя им. Яков наби спирачки, за да избегне сблъсъка, после натисна клаксона и махна към мерцедеса да се маха от платното. В отговор шофьорът на колата — млад мъж, приличащ на арабин — го изгледа студено и го наказа за дързостта му, изтегляйки се възможно най-мудно. Докато Яков отново потегли, Халед бе завил зад ъгъла и бе изчезнал от погледа на Габриел.
Яков стигна с бясна скорост до края на улицата и зави наляво по булевард „Андре Он“, който рязко се отклоняваше от старото пристанище и се насочваше към църквата „Нотр Дам дьо ла Гард“. Халед вече бе прекосил улицата и в този момент се шмугна в един покрит пасаж. Габриел бе използвал компютърната програма, за да запомни всяка улица в квартала. Той знаеше, че следва стръмно каменно стълбище, наречено „Да Монте де л’Оратоар“. Халед бе направил мотора безполезен.
— Спри тук! — нареди Габриел. — И не мърдай!
Той скочи от мотора и все още с каска на главата, тръгна по пътя на Халед. В пасажа нямаше осветление и след няколко крачки Габриел се озова в непрогледна тъмнина. Когато излезе отново на дрезгавата, розовееща светлина, се озова пред стълбището — широко и много старо, с боядисан метален парапет по средата. Отляво на Габриел се издигаше сиво-кафявата фасада на жилищна сграда, отдясно — висока стена от варовик с надвиснали над нея клони на маслинови дървета и отрупани с цвят пълзящи растения.
Стълбището завиваше наляво. Зад ъгъла Габриел отново видя Халед. Той бързо се качваше, прескачайки стъпала. Габриел понечи да извади барака, но се спря. В горния край на стълбището имаше друга жилищна сграда. Ако пропуснеше Халед, куршумът със сигурност щеше да се забие в нея. Чуваше гласове в слушалката си. Дина попита Яков какво става, той й обясни за мерцедеса, блокирал пътя им, и за стълбището, което ги принуди да се разделят.
„Виждаш ли го?
— Не.
— Колко време е извън полезрението ти?
— Няколко секунди.
— Къде отива Халед? Защо се е отдалечил толкова много? Къде е прикритието му? Това не ми харесва. Ще кажа на Габриел да се връща.
— Остави това на него“.
Халед стигна до края на стълбите и изчезна от погледа му. Габриел се заизкачва, прескачайки през две стъпала, и пристигна горе за по-малко от десет секунди. Срещу себе си видя две улици, които се пресичаха. Едната водеше нагоре по хълма право към църквата. По нея нямаше коли и пешеходци. Габриел забърза наляво и огледа втората улица. Тук също нямаше следа от Халед. Видя само габаритите на кола, която бързо се отдалечи.