23. Йерусалим
Членовете на ВАРАШ се събраха отново, но този път лично в кабинета на министър-председателя. Сводката с най-новата информация на Лев трая само минута, защото нищо не се бе променило след последната им видеосреща. Само времето бе напреднало. Сега в Тел Авив беше пет часът следобед, а в Париж — четири. Лев искаше да вдигне тревога.
— Трябва да приемем, че след три часа ще има голяма терористична атака във Франция, вероятно в Париж. И един от нашите агенти ще бъде там по време на погрома. Предвид ситуацията, опасявам се, че нямаме друг изход, освен да уведомим французите.
— А какво ще стане с Габриел и съпругата му? — попита Моше Ярив от Шабак. — Ако французите обявят повсеместна тревога, Халед може да види в това причина да убие и двамата.
— Той не се нуждае от поводи — намеси се Шамрон. — Всъщност точно това възнамерява да направи. Лев е прав. Трябва да кажем на французите. Нито морално, нито политически имаме друг избор.
Премиерът размърда притеснено огромното си тяло на стола.
— Но аз не мога да им кажа, че сме изпратили екип от агенти в Марсилия да убият палестински терорист.
— Не е и необходимо — поясни Шамрон. — Ала както и да постъпим, последиците ще бъдат лоши. Подписали сме договор с французите да не действаме на територията им, без първо да сме се допитали до тях. Това е споразумение, което непрекъснато нарушаваме с мълчаливото съгласие на нашите събратя от Френските тайни служби. Но мълчаливото съгласие е едно, а съвсем друго — да те спипат на местопрестъплението.
— Тогава какво да им кажа?
— Препоръчвам да се придържаме колкото може по-близо до истината. Ще им обясним, че един от нашите агенти е бил отвлечен от палестинска терористична група, действаща в Марсилия. Той е бил там във връзка с разследване на бомбения атентат на нашето посолство в Рим. Ще им кажем, че имаме достоверно доказателство, че Париж ще бъде мишена на атака тази вечер в седем часа. Кой знае — ако французите вдигнат достатъчно силна тревога, това може да принуди Халед да отложи или да прекрати нападението.
Министър-председателят погледна към Лев:
— Какво е положението с останалата част от екипа?
— „Фиделити“ е извън френските териториални води, а всички останали са прекосили границите. Единствено Габриел все още е на френска земя.
Премиерът натисна един бутон на телефонния пулт.
— Свържи ме с френския президент. Осигури и преводач. Не искам да има и най-малка грешка.
Президентът на Франция в този момент имаше среща с германския канцлер в Салона с портретите в Елисейския дворец. Един адютант се промъкна тихо в стаята и прошепна няколко думи на ухото му. Държавният глава не можа да прикрие раздразнението си, че е обезпокоен от човек, когото мрази.
— Належащо ли е да се чуем веднага?
— Той каза, че е въпрос от първостепенна важност за сигурността ни.
Президентът се изправи и погледна към госта си:
— Бихте ли ме извинили, господин канцлер?
Висок и елегантен в своя тъмен костюм, французинът последва своя адютант в една усамотена стая. Минута по-късно разговорът бе прехвърлен там.
— Добър ден, господин премиер. Да приема ли, че обаждането ви не е от светско естество?
— Не, господин президент, не е. Опасявам се, че съм осведомен за сериозна заплаха срещу вашата страна.
— Предполагам, заплахата е терористична, нали?
— Така е наистина.
— И колко скорошна е? След седмици? Дни?
— След часове, господин президент.
— Часове ли? Защо ми съобщавате едва сега?
— Самите ние току-що бяхме осведомени.
— Знаете ли някои подробности за терористичната акция?
— Само часа. Смятаме, че палестинска група възнамерява да нанесе удар тази вечер в седем часа. Париж е най-вероятната мишена, но не сме съвсем сигурни.
— Моля ви, господин премиер! Кажете ми всичко, което знаете.
Министър-председателят говори около две минути. Когато свърши, президентът попита:
— Защо имам чувството, че ми се казва само част от истината?
— За съжаление само това ни е известно.
— Защо не ни уведомихте, че сте преследвали заподозрян на френска територия?
— Нямаше време за формалните консултации, господин президент. Беше от категорията спешни преследвания.
— А италианците? Информирахте ли ги, че имате заподозрян за бомбения атентат, който бе извършен на тяхна територия?