27. Париж
Лионската гара се намира в Дванадесети район на Париж, през няколко улици източно от река Сена. Пред гарата има голям кръгъл площад, а отвъд него се пресичат два големи булеварда — „Рю дьо Лион“ и „Дидро“. Пол Мартино чакаше там, седнал в едно оживено бистро, посещавано най-вече от пътниците. Той допи чашата си с червено вино „Кот дю Рон“ и даде знак на келнера да му донесе сметката. Донесоха му я след пет минути. Мартино остави необходимата сума плюс малък бакшиш и се запъти към входа на гарата.
На площада имаше няколко полицейски коли, а на входа пазеха по двама жандармеристи. Той се смеси с малка група хора и стигна почти до залата за заминаващи, когато усети потупване по рамото. Обърна се. Беше един от полицаите, които наблюдаваха главния вход.
— Бихте ли ми показали някакъв документ за самоличност?
Мартино извади от портфейла си френската си лична карта и я подаде. Униформеният дълго изучава лицето му, преди да сведе поглед към картата.
— Къде отивате?
— В Екс.
— Мога ли да видя билета ви?
Мартино му го подаде.
— Тук пише, че се връщате утре.
— Промених резервацията си днес следобед.
— Защо?
— Наложи ми се да си тръгна по-рано. — Пол реши да демонстрира леко раздразнение. — Вижте, за какво е всичко това? Наистина ли е необходимо да ми задавате всичките тези въпроси?
— Страхувам се, че да, господин Мартино. Какво ви доведе в Париж?
Пол отговори, че е дошъл заради обяд с колега от Парижкия университет и за среща с издател.
— Вие сте писател?
— Всъщност археолог съм, но работя върху една книга.
Полицаят му върна личната карта.
— Приятна вечер.
— Благодаря.
Мартино се обърна и тръгна към чакалнята. Спря за миг пред таблото за заминаващи влакове, после се изкачи по стълбите до „Льо Трен Бльо“ — прочутия ресторант, разположен над чакалнята. Салонният управител го посрещна на вратата.
— Имате ли резервация?
— Всъщност имам среща с една жена на бара. Вярвам, че тя вече ме очаква.
Управителят отстъпи встрани. Пол се приближи до бара, а после отиде до една маса край прозореца с изглед към пероните. На нея седеше привлекателна жена с леко прошарена дълга тъмна коса. Беше над четиридесетте. Тя вдигна глава при приближаването на Мартино. Той се наведе и я целуна по шията.
— Здравей, Мими!
— Пол — прошепна тя. — Радвам се да те видя отново.
28. Париж
Две пресечки северно от Лионската гара: улица „Паро“, 18:53 часът.
— Завий тук! — каза момичето. — Паркирай колата.
— Няма къде да я оставя. Всички места са заети.
— Довери ми се. Ще намерим място.
В същия миг една кола се отдалечи от тротоара близо до хотел „Лион Бастий“. Габриел побърза да заеме мястото й. Девойката пъхна пистолета в дамската си чанта и я преметна през рамо.
— Отвори багажника!
— Защо?
— Просто направи каквото ти казвам. Виж си часовника, нямаме много време.
Алон дръпна ръчката и капакът на багажника се отвори с приглушено изтракване. Момичето измъкна ключа от стартера и го пусна в чантата си, при пистолета и мобилния телефон. После слезе от колата, отиде при багажника и даде знак на Габриел да се приближи към нея. В багажника имаше голям черен правоъгълен куфар с колелца и сгъваема дръжка.
— Вземи го!
Габриел не помръдна.
— Ако не го вземеш, жена ти ще умре.